4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
[населено място],12.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2766 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. С. С., срещу решение № 1168 от 10.06.2014г. по в.гр.д. №1641/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е потвърдено решение от 14.03.2014г. по гр.д. №1526/2013г. на Софийски градски съд, ГК, І – 18 състав. Жалбоподателят обжалва решението на САС в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения от него срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на смъртта на неговия баща при ПТП по вина на водача А. Ж., застрахован при ответното дружество, за разликата над 10 000 лева до размера от 80 000 лева, както и в частта, с която е осъден да заплати на ответното дружество разноски в размер на 2 650 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо поради произнасяне свръх петитум, тъй като съдът е приел наличие на съпричиняване, въпреки, че изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението за съпричиняване не са оспорени от ответника с отговора на въззивната жалба. Наред с това се твърди,че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че решението е постановено и в нарушение на чл.52 от ЗЗД, тъй като съдът не е съобразил тежестта на претърпените от ищеца болки и страдания.
Ответникът ЗК [фирма] оспорва жалбата. Поддържа,че в изложението на основанията за допускане до касационно обжалване липсва ясно формулиран материално – правен и/или процесуално – правен въпрос, който да има съществено значение за делото и по който съдът да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
Третото лице помагач Т. А. Ж., чрез своята майка и законен представител М. Т. Х., не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от Я. С. С. неимуществени вреди вследствие на смъртта на неговия баща С. С. Я. при процесното ПТП, възлиза на 60 000 лева и е намалил същото с 50%, поради принос на пострадалия настъпване на увреждането Установил е също,че вече са изплатени извънсъдебно от застрахователя 40 000 лева, поради което е счел иска за неоснователен в обжалваната част. Изводът за наличие на съпричиняване е изведен от това, че пострадалият С. Я. е знаел, че водачът на автомобила А. Ж. е консумирал алкохол и сам се е поставил в риска да бъде в автомобил, управляван от пиян шофьор.
Жалбоподателят в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК сочи, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като с въззивното решение съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за приложението на чл.52 от ЗЗД, решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №4/1968г. и решение №78/07.05.2013г. по т.д.№490/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №151/12.11.2013г. по т.д.№486/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №79/16.04.2013г. по т.д.№964/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК. Наред с това поставя въпроса допустимо ли е произнасяне по непредявен иск, с оглед разгледаното от въззивния съд възражение за съпричиняване. Поставя също въпросите „ Съставлява ли възрастта на низходящите на пострадалия самостоятелен критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед на приетото с ППВС №4/1961г.” и „Следва ли и доколко съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя, да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка гражданска отговорност”. Посочва,че въпросът за възрастта на низходящите на пострадалия е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №178/12.11.2013г. по т.д.№458/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, в което се приема, че връзката родител – дете няма най – силна проява само при низходящи в детска възраст. Подържа също,че решението е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №207/03.09.2013г. по т.д.№207/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №83/06.07.2012г. по т.д.№795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение №1/26.03.2012г. по т.д.№299/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, в които се приема, че застрахователната сума по застраховката „Гражданска отговорност” следва да се има предвид като един от критериите за решението на съда по приложението на чл.52 от ЗЗД.
Поставеният въпрос допустимо ли е произнасяне по непредявен иск не е обуславящ изхода на спора, доколкото съдът се е произнесъл по предявения от жалбоподателя пряк иск по чл.226 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Оплакванията на жалбоподателя относно произнасянето на въззивния съд по направеното от ответника в първата инстанция възражение за съпричиняване, дори и да се приемат за основателни, биха означавали неправилност на въззивното решение поради процесуално нарушение, но не и недопустимост на същото.
Формулираният от жалбоподателя въпрос за приложението на чл.52 от ЗЗД, е включен в предмета на делото, и е обусловил изхода на спора, поради което е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Поради това настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос „относно приложението на чл.52 от ЗЗД”, за проверка за съответствие на въззивния акт с разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968г. Доколкото размерът на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане в конкретния случай не е обусловен единствено от спецификата на установените по делото факти, а от различно, спрямо даденото в т. 11 от ППВС № 4/1968г., тълкуване на чл.52 от ЗЗД, то е налице противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, поради което искането за допускане на касационно обжалване въз основа на този селективен критерий следва да бъде уважено. При произнасянето по съществото на спора ще бъдат обсъдени и останалите формулирани от жалбоподателя въпроси, доколкото те също са свързани с общия въпрос за критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83 ал.2 от ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1168 от 10.06.2014г. по в.гр.д. №1641/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 14.03.2014г. по гр.д. №1526/2013г. на Софийски градски съд, ГК, І – 18 състав, в частта за отхвърляне на предявения от Я. С. С. срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на смъртта на неговия баща С. С. Я. при ПТП на 03.04.2012г. за разликата над 10 000 лева до размера от 80 000 лева.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.