4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София, 25.05.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1806 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-гр.София срещу въззивното решение на Апелативен съд-София, ГО, 10-ти състав, постановено на 31.10.2014г. по в.гр.д.№1645/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е уважен предявеният от Б. академия на науките срещу [фирма] иск да преустанови неоснователните действия, които пречат на ищеца да упражнява своето право на собственост на основание чл.109 ЗС като ответникът е осъден да премахне строителните материали в имота и да възстанови разрушената ограда по границата на имота.
В изложението към подадената касационна жалба и в самата касационна жалба се излагат съображения, че решението се явява постановено при противоречие със задължителна практика на ВКС, тъй като съгласно константната практика на ВКС всички твърдени от страните факти и обстоятелства в гражданския процес подлежат на самостоятелно обосноваване и доказване. Поддържа също така, че съгласно практиката на ВКС в исковото производство по чл.109 ЗС собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице, което макар и да не оспорва правото му на собственик на имота, чрез конкретни действия или бездействия създава пречки за упражняване на правомощията на собственика, т.е. препятства или ограничава възможността на собственика да упражнява правото си на собственост и доказването на тези конкретни действия обуславя уважаването на иска, докато по настоящето дело не се установява по безспорен начин, че твърдените действия са осъществени именно от ответника, че са негови материалите в имота. Поддържа, че не е наведено твърдение в исковата молба, че противоправните действия пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост, а това не се установява и в производството по делото. Във връзка с това поставя следните въпроси:
1. Дали подлежи на доказване твърдяното накърняване на правата на ищеца, както и доказване дали то е пряко свързано с нарушение от ответника;
2. Дали съдът следва да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца или дължи произнасяне само в осъдителната част от исковата претенция по чл.109 ЗС в обема, в който същата е поискана;
3. Как следва да бъде определена цената на иска по чл.109 ЗС;
4. Подлежи ли на вписване исковата молба по чл.109 ЗС.
Поддържа също така, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като потвърждава осъдително решение с неизпълним диспозитив-възстановяване на ограда по несъществуваща граница.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Б. изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
Б. е предявила по реда на чл.109 ЗС срещу [фирма] иск за осъждането на дружеството да премахне поставените строителни материали в имот с идентификатор 68134.4083.722, собственост на Б., и да възстанови разрушената ограда по границата между имоти с идентификатори 68134.4083.722 и 68134.4083.765.
С обжалваното решение е прието, че Б. е собственик на имот с идентификатор 68134.4083.722, за което на 29.01.2008г. е съставен н.а.№1, том І, рег.№297, н.д.№19/2008г. Прието е въз основа на заключение на СТЕ, че в кадастралната карта имотът с идентификатор 68134.4083.722 и площ 1804кв.м. графично е отделен от имот с идентификатор 68134.4083.606-собственост на Б., като този имот не е ограден от южната му част, където оградата е разрушена около 55.60м., а материалите в имота са около 2-3 куб.м. церовски плочи.
Въз основа на показанията на изслушаните по делото свидетели И. С. и Х. П., и двамата служители на Б., е прието, че част от оградата на научния комплекс е била разрушена през 2009г. и има складирани строителни материали от фирма, която строи жилищна сграда, около два месеца по-късно бил докаран кулокран и на мястото в южната част на комплекса били складирани строителни материали, а при разговор с управителя на фирмата той заявил, че мястото вече е тяхно и да не се занимават с него. За установено е прието, че теренът е превърнат в строителна площадка, за което са получили и писмен сигнал от охраняващата фирма, като достъпът до имота се осъществява безпрепятствено през съборената част от оградата на комплекса.
След така извършената преценка на доказателствата въззивният съд е приел, че Б. доказва по несъмнен начин правото на собственост върху имота, обстоятелството, че оградата на имота е разрушена, както и че в него се намират строителни отпадъци, както и че действията на ответника в процесния имот са разрушили съществуващата на място ограда от около 55.60 метра, както и оставените в същия терен строителни материали, неоснователно препятстващи ползването на терена от Б..
За неоснователни са приети доводите на представителите на дружеството, че не е установено кои са неоснователните действия на ответника. Изложени са съображения, че разрушаването на част от оградата и стоварването на строителни материали в чуждия имот не само нарушава обезопасяването му и т. нар. пропусквателен режим, но и причинява неудобства на собственика, които следва да бъдат преустановени.
Въпросите дали съдът следва да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца или дължи произнасяне само в осъдителната част от исковата претенция по чл.109 ЗС в обема, в който същата е поискана; как следва да бъде определена цената на иска по чл.109 ЗС и подлежи ли на вписване исковата молба по чл.109 ЗС следва да се приемат за неотносими към настоящия правен спор, тъй като по делото не е поставен на разглеждане въпросът за допустимостта на производството с оглед спазването на изискването за вписване на исковата молба нито въпросът за допустимостта на производството пред ВКС с оглед цената на иска. Обстоятелството дали една искова молба по чл.109 ЗС е вписана, както и дали искът е оценяем или не е ирелевантно за основателността на заявената претенция, както и за допустимостта на предявения иск.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и с цел проверка допустимостта на решението по наведения от касатора довод, че е постановено възстановяване на ограда по несъществуваща имотна граница-в решението е посочено, че следва да бъде възстановена оградата по граница между два имота по кадастрална карта, която не може да се приеме за несъществуваща.
По въпроса дали подлежи на доказване твърдяното накърняване на правата на ищеца, както и доказване дали то е пряко свързано с нарушение от ответника или следва ли по категоричен начин да се докаже, че правата на ищеца са накърнени с действия на ответника:
Така поставения въпрос отразява поддържаната в процеса защитна теза за недоказаност на връзката между накърняването на правата на ищеца и действията на ответника, която обаче не е била споделена от въззивния съд, който въз основа на съвкупна преценка на доказателствата е стигнал до извода, че наличието на тази връзка е установено от показанията на свидетелите и представените писмени доказателства /информация 101, 103 и 186/. С оглед на това следва да се приеме, че така поставеният въпрос по естеството си представлява касационно оплакване за неправилност на обжалваното решение с наведени доводи за допуснати процесуални нарушения при обсъждането и преценката на събраните доказателства. Още повече, че в съдебната практика не съществува спор, че твърдяното накърняване на правата на ищеца, както и пряката му връзка с поведението на ответника, следва да бъдат доказани. В същия смисъл са и изложените в обжалваното решение съображения, въз основа на които предявеният иск е приет за основателен.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 31.10.2014г. по в.гр.д.№1645/2014г. по описа на Апелативен съд-София, ГО, 10-ти състав.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: