Определение №314 от 42178 по ч.пр. дело №2926/2926 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 314

София, 23.06.2015 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и петнадесета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 2926 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №18392, постановено на 19.09.2014г. по ч.гр.д.№9920/2014г. Софийски градски съд, І ГО, І-16 състав е оставил без уважение частна жалба с вх.№1014671 от 04.04.2014г. на М. И. Н. от [населено място] против определение от 31.03.2014г. по гр.д.№14968 по описа за 2014г. на Софийски районен съд, ГО, 67 състав, с което е отхвърлена молбата на М. И. Н. за допускане на обезпечение на предявен иск за делба срещу А. С. А. чрез налагане на обезпечителна мярка “спиране на изпълнението по изпълнително дело №20137830400318/2013г. по описа на ЧСИ И. Ч., а производството по гр.д.№14968/2014г. е прекратено.
Определението е обжалвано от М. И. Н. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че съдът неправилно е посочил, че се твърди, че между нея и ответницата е образувано гражданско дело №24190/12г. на 120 състав по описа на СРС за делба на съсобствен жилищен имот, но е останала неподелена част от него в размер на 6.05кв.м., тъй като нейното твърдение е, че делба има по гр.д.№13460/2006г. на 62 състав, а дело №24190/2012г. е друго, като е посочила същото, за да бъде изискано като доказателство. Поддържа, че 6.05 кв.м. от имота са останали неподелени и следва да бъдат допуснати до делба, както и че неправилно съдът е приел, че молбата за допускане на обезпечение е неоснователна по причина липсата на доказателства относно образуването и движението на изпълнителното дело, чието спиране се иска, след като тя е направила искане за събиране на това доказателство. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалния въпрос следва ли да се изиска справка за движението на изпълнителното дело, чието спиране се иска като обезпечителна мярка, както и по материалноправния въпрос допустимо ли е реални части от подлежащи на делба имоти да останат неподелени.
В частта, с която производството по делото е прекратено, частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
Производството по гр.д.№14968/2014г. по описа на Софийски районен съд е образувано по предявен от М. И. Н. срещу А. С. А. иск за делба на 6.05кв.м. от апартамент, находящ се в [населено място], [улица] ет.4 с твърдение, че апартаментът е бил предмет на делба по гр.д.№13460/2006г. по описа на СРС, 62 състав с посочена квадратура 44.13кв.м., но впоследствие се оказало, че квадратурата на жилището е 50.18кв.м. и реална част с площ от 6.05кв.м. е останала неподелена, както и с искане за допускане на обезпечение на предявения иск за делба чрез спиране на изп.д.№20128570400104/2012г. по описа на ЧСИ И. Ч..
С обжалваното определение е прието, че определението на първоинстанционния съд, с което производството по делото е прекратено, а искането за допускане на обезпечение на иска е оставено без уважение е правилно, тъй като предявеният иск за делба на реална част от недвижим имот-жилище, която не съставлява самостоятелен и необособен обект на право на собственост е недопустим по аргумент от чл.202 и чл.203 ЗУТ, а доколкото делбата на процесния съсобствен недвижим имот е била предмет на друго образувано дело пред СРС, то производството по делото се явява недопустимо и поради отвод за висящ процес, респ. поради наличие на сила на пресъдено нещо. Изложени са съображения, че недопустимостта на производството по предявения иск за делба обуславя и извода за неоснователност на молбата за обезпечението му, като освен това липсват и доказателства за образуването, движението, предмета и страните по изпълнителното дело.
С оглед на така изложението от въззивния съд съображения за неоснователност на подадената от М. И. Н. частна жалба, следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. На първо място по причина, че в частта, касаеща искането за допускане на обезпечение на иска за делба, постановеното от въззивния съд определение не подлежи на касационно обжалване, а оттам и не съществува основание за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателката въпрос за необходимостта служебно да бъде изискана справка за движението на изпълнителното дело, чието спиране се иска като обезпечителна мярка.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса за възможността реална част от подлежащи на делба имоти да остане неподелена, по причина, че подобен въпрос не е бил поставян на разглеждане пред въззивния съд, доколкото основното съображение на съда да приеме, че предявеният иск за делба на 6.05кв.м. от апартамент е недопустим е обстоятелството, че същият апартамент вече е бил предмет на делбено производство и искът се явява недопустим поради отвод за висящ процес, респ. поради наличие на сила на пресъдено нещо. Този извод на въззивния съд съответства на трайно установената съдебна практика, че имотите, включително в делбеното производство, се индивидуализират с границите си, а не с тяхната площ, която е функция на границите, като последиците, свързани с промяна или неточно посочване на площта на имота има значение само за потребителната му стойност, която се определя при извършването на делбата /в случая при оценяването на имота в изпълнителното производство с оглед твърдението, че имотът е изнесен на публична продан/. В този смисъл е становището, изразено в решение №704/2011г. по гр.д.№1080/2009г. на ІV ГО на ВКС, както и в решение 337/10.10.2011г. по гр.д.№666/2010г. на І ГО на ВКС и решение №253/18.05.2010г. по гр.д.№1114/2009г. на ІІ ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
В частта, касаеща искането за допускане на обезпечение на иска за делба чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело №20137830400318/2013г. постановеното от СГС определение не подлежи на касационно обжалване-разпоредбата на чл.396, ал.2, изречение трето ГПК предвижда възможност за касационно обжалване на постановеното от въззивния съд определение само в хипотеза, при която обезпечението е допуснато. В случая с постановеното на 19.09.2014г. по ч.гр.д.№9920/2014г. определение тричленен състав на СГС, І ГО е оставил без уважение частна жалба против определение на първоинстанционния съд, в което молбата на М. И. Н. за допускане на обезпечение на предявения от нея иск за делба е отхвърлена, поради което следва да се приеме, че подадената срещу това въззивно определение частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №18392, постановено на 19.09.2014г. по ч.гр.д.№9920/2014г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, І-16 състав в частта, с която е оставена без уважение подадената от М. И. Н. частна жалба срещу определението на СРС, ГО, 67 състав от 31.03.2014г., с което производството по гр.д.№14968/2014г. е прекратено.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М. И. Н. частна жалба с вх.№119568/16.10.2014г. срещу определение №18392, постановено на 19.09.2014г. по ч.гр.д.№9920/2014г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, І-16 състав в частта, с която съставът на І ГО на СГС е оставил без уважение подадената от М. И. Н. частна жалба срещу определението на 67 състав на ГО на Софийски районен съд от 31.03.2014г., постановено по гр.д.№14968/2014г., с което е отхвърлена молбата на М. И. Н. за допускане на обезпечение на предявен от нея иск за делба чрез налагане на обезпечителна мярка “спиране на изпълнението” по изпълнително дело №201378304003118/2013г. по описа на ЧСИ И. Ч..
В частта, с която подадената от М. И. Н. частна жалба е оставена без разглеждане, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

Председател:

Членове:

Scroll to Top