О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София, 18.03.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми март през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 664 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор А., чрез процесуалния представител юрисконсулт Ч.-Е. против въззивно решение № 549 от 12.11.2015г. по в.гр.д. № 116 по описа за 2015г. на Окръжен съд Смолян, с което е отменено решение № 3 от 7.01.2015г. по гр.д.№ 104/2014г. на Районен съд Мадан в частта, в която е отхвърлен иска на Ф. М. К. против [фирма] за разликата над 30 000лв. до 60 000лв. и частично за разноските и вместо това е постановено друго, с което е осъдено [фирма] да й заплати допълнително и още 30 000лв., ведно със законната лихва, считано от 29.09.2012г., обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на нейния син Х. С. К., починал на работното си място на 29.09.2012г., като е потвърдил решението в останалата част, с която са присъдени 30 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и е определил следващите се разноски.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост /поради липса на поставен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос/ и основателност. Претендира направени разноски за адвокатско възнаграждение без да представя доказателства за реалното им извършване
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Въззивният съд е уважил иска в пълния му размер, като е приел, че пострадалият няма вина за настъпилата на 29.09.2012г.,около 12.40часа, през първата смяна, официално установена трудова злополука в блок 3, хоризонт 450, на участък „К. дол”, която е причинила смъртта му. Позовал се е на Протокол № 15 от 15.11.2012г. за резултатите от извършено разследване на злополука, където определената комисия не е отбелязала допуснати от пострадалия нарушения, а пет на брой нарушения, допуснати от [фирма], на заключението на тройна минно-техническа експертиза, съгласно което причините, довели до злополуката са свързани с отслояване на скално-руден къс, вследствие на некачествено и не напълно изпълнени мерки за монтаж на крепеж и липса на устроена местна вентилационна инсталация, за които отговорността е на съответните длъжностни лица, които не са спазили изискванията на чл.233, чл.234 и чл.239 от Правилника за безопасност на труда при разработване на рудни и нерудни находища по подземен начин. Въззивният съд не е възприел променените пред втората инстанция показания на единствения очевидец на случилото се – свидетеля Р. К., съгласно които пострадалият е предизвикал взрив с цел да набави кристали. Доверил се е на по-близките /по време/ до датата на злополуката показания, дадени от същия свидетел пред първата инстанция и пред органите, водили наказателното производство по ДП № 120/2012г. на РУП Мадан,в които взрив не се споменава. Позовал се е на протокола за оглед, в който данни за взрив не се съдържат и на тройната експертиза, според която в деня на злополуката,за посоченото място взривни материали не са изписвани и не са доставяни.
При тези мотиви, касаторът като се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, желае да се допусне касационно обжалване по въпроса: Допустимо ли е при иск по чл.200 КТ да се приеме наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, въз основа на показанията на свидетели –очевидци, чийто показания са в противоречие със съставени писмени документи по деклариране и разследване на трудовата злополука, при наличие на Прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство, установяващо по безспорен начин съпричиняването от страна на пострадалия и при наличие на заключение на вещо лице по назначена минно-техническа експертиза, пораждащо основателни съмнения за неговата правилност?
Настоящият съдебен състав намира, че така поставеният от касатора въпрос не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно същите въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. В случая доколкото поставеният от касатора въпрос е свързан с установяване на хипотеза на чл.201 ал.2 КТ и изисква обсъждане на конкретно посочени от касатора доказателства /показания на свидетели –очевидци, документи по деклариране и разследване на трудовата злополука, постановление за прекратяване на наказателното производство и прието заключение на вещо лице по назначена минно-техническа експертиза/, същият не може да бъде предмет на обсъждане в настоящата фаза по допустимост. Евентуална проверка за правилност на обжалвания съдебен акт може да бъде извършена – само и ако – той бъде допуснат до касационно обжалване. Настоящият състав не може да обсъжда дали въз основа на приетите по делото доказателства – в конкретния случай на трудова злополука е налице съпричиняване при допусната груба небрежност /липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност/, за да се намали отговорността на работодателя в съответната степен.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 549 от 12.11.2015г. по в.гр.д. № 116 по описа за 2015г. на Окръжен съд Смолян.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.