О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
гр. София, 02.10.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на 28.09.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 3086/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
По делото е постъпила молба с вх. № 6386/02.07.2018 г. от касатора – „Нова Калиопа“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, за изменение на определение № 420/27.06.2018 г. по т.д. № 3086/2017 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение в частта за разноските, като същите бъдат намалени поради прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.
Насрещната страна – „Еликон“ ООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], не изразява становище по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира следното:
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е допустима – подадена е от легитимирана страна във визирания в чл. 248, ал. 1 ГПК срок. Разгледана по същество, същата се преценява като основателна, по следните съображения:
С определение № 420/27.06.2018 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1537 от 03.07.2017 г. по т.д. № 2589/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 11-ти състав и „Нова Калиопа“ АД е осъдено да заплати на „Еликон“ ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 4 300 лв. – направени разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда право за страната, която с оглед изхода на делото е задължена да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, да поиска от съда намаляване на уговореното и платено адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това искане следва да бъде заявено след като страната е имала възможност да се запознае с претендираните от другата страна разноски и преди съдът да се произнесе по тях. Когато разноските са присъдени в закрито заседание и предвиденият в ГПК ред за размяна на книжа не осигурява възможност за запознаване с направеното от противната страна искане и представените доказателства във връзка с разноските, възражението за намаляване на разноските поради прекомерност може да бъде заявено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
В настоящия случай възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение се преценява като основателно.
Предмет на касационната жалба е решение № 1537 от 03.07.2017 г. по т.д. № 2589/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 11-ти състав, с което е потвърдено решение № 270 от 06.02.2017 г., постановено по т.д. № 2702/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, IV-13-ти състав за отхвърляне на предявения от касатора срещу „Еликон“ ООД и „Първа инвестиционна банка“ АД иск с правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК, за да се приеме за установено в отношенията между страните, че в полза на първия ответник не съществува вземане към втория ответник в размер на 30 168 лв. по договор за цесия от 16.04.2010 г. и договор за цесия от 26.05.2011 г., признато с решение по т.д. № 2949/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, 9-ти състав.
С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и предвид обстоятелството, че касационното производство не се е развило в открито заседание, предвид недопускането на касационно обжалване, настоящият съдебен състав счита, че присъденото на ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение в размер 4 300 лв. е прекомерно и подлежи на намаляване по правилата на чл. 78, ал. 5 ГПК до законовия минимум.
Възнаграждението за адвокат, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. е 830 лв. + 3% за горницата над 10 000 лв., а съгласно чл. 9, ал. 3 от посочената Наредба – за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е в размер ? от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 500 лв. Следователно, предвид определения материален интерес от 30 168 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислен съобразно чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 1 076.28 лв.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението трябва да бъде изменено в частта за разноските, като присъдените на „Еликон“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени до 1 076.28 лв., т. е. със сумата 3 223.72 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 420 от 27.06.2018 г. по т. д. № 3086/2017 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ отделение в частта относно присъдените в полза на „Еликон“ ООД с ЕИК[ЕИК], [населено място] разноски за адвокатско възнаграждение, като на основание чл. 78, ал. 5 ГПК НАМАЛЯВА същите от 4 300 лв. на 1 076.28 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: