О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София, 06.03. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 5078 по описа за 2013 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. Н. П. срещу въззивно решение № 443/12.03.2013 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 430/2013 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се уважат претенциите й.
Насрещната страна Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане”- [населено място], не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
П. Н. П. е предявила срещу Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане”- [населено място] искове за отмяна на заповед от 23.12.2009 г., с която е прекратен трудовия договор между страните, за заплащане на трудово възнаграждение за периода 01.01.2010 г. – 12.06.2010 г., ведно със законната лихва, обезщетение за неплатен отпуск за периода 01.01.2010 г. -12.06.2010 г., ведно със законна лихва.
Първостепенният Пловдивски районен съд отхвърлил исковете. Решението е потвърдено от въззивния Пловдивски окръжен съд.
По делото е установено, че П. П. била назначена с поредица трудови договори, първият от които, сключен на 09.08.2006 г., последният – от 29.12.2008 г. , за личен асистент по Национална програма „Асистенти на хора с увреждания”. Договорите са сключени по реда на Закона за социално подпомагане (З.) и Правилника за неговото приложение (ППЗСП) с Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане”- [населено място]. Всеки от договорите е с определен срок – до завършване на работата, като подробно е описано при кои хипотези същата се счита за завършена, респективно – при изтичане на уговорения срок, който нормативно е определен на една година. Всеки от договорите се сключва като срочен, съгласно Националната програма „Асистенти на хора с увреждания” за не повече от 1 година, независимо от работата, която трябва да бъде извършена; новото споразумение се сключва, след като, с оглед новият договор, се извършва самостоятелна преценка, дали лицето отговаря на подробно изброени условия, определени в закона, правилника и Националната програма. Трудовото правоотношение автоматично се прекратява с изтичане на фиксирания едногодишен срок. Новият договор се сключва за следващия период, ако кандидатът е одобрен за асистент и доколкото е налице необходимост с оглед обгрижваното лице.
Трудовото правоотношение с П. П. е прекратено със заповед от 23.12.2009 г., считано от 01.01.2010 г. поради завършване на определената работа и изтичане на уговорения срок. Заповедта е връчена на П. с писмо с обратна разписка на 14.06.2010 г. Междувременно, на 09.05.2010 г. лицето, за което се грижила П., е починало.
Съдът приел, че последният от трудовите договори между страните, е със срок до 29.12.2009 г., поради което, безспорно, към 01.01.2010 г. , трудовото правоотношение е вече прекратено. Заповедта за уволнение е законосъобразна, като издадена на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, което основание е установено. П., също така, не фигурира в списъка на лицата, одобрени за лични асистенти от ДСП П. за 2010 г., т.е., не отговаря на нормативните изисквания, за да може да бъде сключен с нея евентуално нов договор за време от 01.01.2010 г.
Въззивната инстанция изложила съображения, че в случая, с изтичане на едногодишния срок, трудовият договор се счита за прекратен, а изричният акт за това, издаден от работодателя има само декларативно значение. За периода след 01.01.2010 г. П. не е била в трудови правоотношения с насрещната страна, поради което и не може да търси трудово възнаграждение, нито има право на платен отпуск.
Исковете са отхвърлени.
В изложението е поставен правният проблем за момента, в който се прекратява трудовото правоотношение. Касаторът счита, че това е датата на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. В случая, въпросът е от значение, доколкото според страната, срочното трудово правоотношение, след изтичане на уговорения едногодишен срок на действие, се е трансформирало в безсрочно и към датата на връчване на заповедта по пощата – 14.06.2010 г., работодателят не е можел да го прекрати едностранно, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ.
Поддържа се противоречие на тълкуването, прието от въззивния съд в обжалваното решение с разрешенията в приложението от него съдебни актове – решение № 39/27.02.2012 г. по гр.д. № 410/2010 г. на ІІІ ГО ВКС, решение № 25/27.02.2009 г. по въззивно гр.д. № 3/2009 г. на Бургаския окръжен съд, ІІ състав, определение № 730/14.07.2010 г. по гр.д. № 215/2010 г. на ІІІ ГО ВКС.
В нито един от съдебните актове не е разглеждан казус относно възникване, съответно прекратяване на трудово правоотношение по Националната програма „Асистенти на хора с увреждания”, в която са предвидени специални правила, които имат предимство пред общата уредба по КТ. Нормите на КТ намират приложение, доколкото нещо друго не е уредено в З., ППЗСП и Националната програма. Следователно разрешението за момента, в който се прекратява трудовото правоотношение при дисциплинарно уволнение /гр.д. № № 410/2010 г. на ІІІ ГО ВКС/ или по взаимно съгласие на страните /гр.д. № № 215/2010 г. на ІІІ ГО ВКС/, не е по аналогичен случаи с този по настоящия спор, което изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Във въззивното решение на Бургаския окръжен съд, което също не е относно трудово правоотношение, възникнало по Национална програма „Асистенти на хора с увреждания”, изобщо няма и произнасяне за момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а и не са представени доказателства съдебният акт да е влязъл в сила, което значи, че не може да се ползва и като доказателство за съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Определението по чл. 288 ГПК, постановено по № 215/2010 г. на ІІІ ГО ВКС, освен, че не е по „аналогичен случай”, но няма и характеристиката на съдебна практика, както е изрично разяснено в ТР 1-2009-ОСГТК ВКС.
Накрая, ясно е, че хипотезите на чл. 68, ал. 3, 4 и 5 КТ, както и чл. 69 КТ, не намират приложение при сключването и подновяването на срочните трудови договори по Национална програма „Асистенти на хора с увреждания”. Няма пречка такива договори да се сключват многократно във времето, с едно и също лице, за една и съща работа. С изтичане на уговорения, пределен, едногодишен срок, независимо, дали има изрично изявление на работодателя за прекратяването му, трудовият договор не може да се трансформира в безсрочен, доколкото това е изключено от специалното законодателство; всяко ново споразумение се сключва след задължителна ежегодна преценка дали кандидатът за асистент отговаря на многобройните условия за това. Едва след одобряването му и вписването в списъка на асистентите за съответната календарна година, с него е възможно да бъде сключен и трудов договор, който няма как да възникне при условията на чл. 69 КТ – превръщане на срочния трудов договор в такъв за неопределено време, щом работодателят не възрази писмено след уговорения срок, след като работникът в продължение на пет или повече работни дни продължи да работи и длъжността е свободна.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 443/12.03.2013 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 430/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: