О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София 18.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 13 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 277/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Д. П. от гр. Б., подадена от пълномощника му адв. З, срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 05.12.2007г. по в.гр.д. № 53/2007г. с което е оставено в сила решение № 1* от 21.07.2006г. по гр.д. № 1411/2005г. на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени исковете на Ж. Д. П. против В. К. С. , Д. Ж. Д. , Я. Ж. А. , А. С. В. , К. Д. Т. и А. Т. А. , всички от гр. Б., ЗПК „А” гр. Б. и Държавата, за признаване за установено, че сключеният между ЗПК „А” и О. у. на Бургаска област договор за покупко-продажба от 18.12.1998г. е нищожен поради липса на съгласие и основание, както и че сключеният на 15.09.2000г. между ответниците физически лица договор за доброволна делба е нищожен поради невъзможен предмет и липса на основание.
Ответникът Държавата чрез О. у. на О. Бургас в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника гл. юрисконсулт И. Г. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли исковете по чл. 26, ал. 2 ЗЗД въззивният съд е приел, че не е установено нито едно от твърдените от Ж. П. основания за нищожност на договорите. Договорът от 18.12.1998г. между ЗПК „А” и О. у. на Бургаска област за покупко-продажба на парцел **** 1 в стопански двор гр. Б. с площ от 9 000 кв. м, не е сключен при липса на съгласие. Заповедта по чл. 44, ал. 3 ЗДС е подписана от зам. обл. у. Р. М. , комуто областният у. Х е делегирал правата си през време на неговото отсъствие от 24.08. до 04.09.1998г., а договорът е подписан от областния управител. Не е налице и твърдяната липса на основание. Основанието на сключеният договор за покупко-продажба е придобиването на собствеността от страна на кооперацията, която е заплатила цената на закупения имот. Неоснователни са доводите, че молбата на кооперацията за закупуването на имота не е подписана от председателя на кооперацията, тъй като това не води до нищожност на цялата процедура по продажбата на имота. Не е доказано и възражението, че имотът не е бил държавна собственост.
Относно договора за доброволна делба, сключен между ответниците физически лица, съдът е приел, че същият не е с „невъзможен предмет”, нито е сключен при липса на основание. Предмет на договора е процесният недвижим имот, а обстоятелството, че същият не е бил собственост на ответниците – съделители според твърденията на ищеца, също не прави договора нищожен, тъй като разпореждането с чужда вещ не е нищожно. Правоотношенията между ищеца като реституиран собственик и действителния собственик на имота следва да се уредят в исковото производство по чл. 108 ЗС, което е висящо.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Ж. П. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Излага съображения, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно правото на собственост върху процесния поземлен имот, в противоречие с практиката на ВКС. Освен това счита, че произнасянето на ВКС по правилността на въззивното решение по наведените касационни основания ще допринесе за правилното и еднакво тълкуване на споровете по придобиване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Прилага решение № 124/2006г. по гр.д. № 518/2005г. на ВКС, І г.о., решение № 2048/2005г. по гр.д. № 573/2004г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 403/2005г. по гр.д. № 935/2004г. на ВКС, І г.о.
Върховният касационен съд намира, че не са налице посочените от касатора критерии за селекция на касационните жалби, тъй като не се сочи съществен материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Посоченият от касатора в молбата от 24.10.2008г. въпрос за „правото на собственост на процесния имот” не е предмет на настоящото дело, а на друго дело между същите страни, което е отделено от настоящото производство с определение на Бургаския районен съд от 19.05.2005г. по гр.д. № 1411/2005г. Не осъществява изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за селекция на касационните жалби /само до съществени за конкретния спор процесуалноправни или материалноправни въпроси/ общото посочване на предмета на делото – спорове по придобиване на собственост по реда на ЗСПЗЗ.
Не се констатира и твърдяното противоречие с практиката на ВКС по приложените решения. Решение № 124/2006г. по гр.д. № 518/2005г. на ВКС, І г.о. е с предмет иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД в хипотезата „заобикаляне на закона”, какъвто иск по настоящото дело не е предявен. С решение № 2048/2005г. по гр.д. № 573/2004г. на ВКС, ІV г.о. съдът е приел, че продажбата на дълготрайни активи на бившите ТКЗС и други организации следва да се извърши чрез търг и само ако лицата с право на дял от тези организации не са желаели да получат тези активи срещу полагащите им се дялове. В случая такива доводи по делото не са навеждани и въззивният съд не е изложил мотиви в тази насока, т.е. липсва противоречие с решаващ мотив на съда. Последното от приложените от касатора решения е с предмет ревандикационен иск и също е неотносимо към настоящия спор.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 05.12.2007г. по в.гр.д. № 53/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: