О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София, 15.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 11.06.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 138/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за неправилност К. С. К. от гр. П., ж. к. “Т”, бл. 174, вх. “В”, ет.7, ап. 21, е подала касационна жалба против решение № 1688/14.11.2008 год. постановено по в. гр. д. № 1471/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК, както и решение № 1554/24.10.2002 год. по гр. д. № 66/2002 год. на ВКС V гр. о., решение № 1678/01.12.1999 год. по гр. д. № 570/99 год. на ВКС ІІІ гр. о., решение № 1859/16.11.2001 год. по гр. д. № 359/2001 год. на ВКС V гр. о., решение от 20.12.2000 год. по МАД № 5/2000 год. и решение от 28.01.2002 год. по ВАД № 94/2001 год.
Ответникът по касация – ЗК “П” от село П., Община С., Област Пловдивска, е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с което заявява становище, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, а по същество счита че касационната жалба е неоснователна.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал обстоятелствата на които е основавал иска си – конкретно, че е предал на ответника хлебна пшеница по процесните кантарни бележки № 1/28.07.2006 год., № 2/04.08.2006 год. и № 3/17.08.2006 год., които са били оспорени по реда на чл. 154 ГПК /отм./.становено е, че пшеницата е предадена на представител на ЗК “П”, който е друг правен субект, а не на ответника ЗК “П”, че подписът на получател е положен от св. П която е работила на кантара на ЗК “П”, а не от Л. М. – председател на ответната кооперация.
С оглед на горното е прието, че между страните не са възникнали правоотношения с източник на облигация договор за влог, и затова искът, предявен с правно основание чл. 252 ЗЗД, за връщане на 12503 кг. хлебна пшеница, е приет за неоснователен.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен, тъй като приетото, че ищецът не е предал пшеница на влог в склад на ответника, е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Представените от касатора решения са неотносими към спора по който се е произнесъл въззивният съд.
С тях са разгледани въпроси относно претенция по чл. 55 ал. І ЗЗД и за допустимост на свидетелски показания – решение № 1554/24.10.2002 год. по гр. д. № 66/2002 год. на ВКС V гр. о.; трудовоправен спор – решение № 1678/01.12.1999 год. по гр. д. № 570/99 год. на ВКС ІІІ гр. о.; въпрос относно договора за продажба и действие на лице без представителна власт, касаещо приложението на чл. 301 от ТЗ – решение № 1859/16.11.2001 год. по гр. д. № 359/2001 год. на ВКС V гр. о.
Представените решение от 20.12.2000 год. по МАД № 5/2000 год. и решение от 28.01.2002 год. по ВАД № 94/2001 год. не се обсъждат от настоящия състав, тъй като не са постановени по съдебни дела.
Предвид изложеното ВКС ІІ т. о. намира, че не е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК и затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1688/14.11.2008 год. постановено по в. гр. д. № 1471/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :