О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 315
София, 02.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари…………………………
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 1536/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
В. Ц. Г. от София е подал касационна жалба срещу решение от 05.11.2009 година по гр.д. N 3562/2009 година на Софийски градски съд в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на детето Д. са предоставени на майката В. Г., както и в частта, с която семейното жилище е предоставено за ползване на В. Г., и в частта за разноските в първоинстанционното производство – искове с правни основания чл. 106, ал.2, изр.2 СК /отм./ и чл.107, ал.1 СК /отм./. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК
Ответницата В. С. Г. /Г./ от София, чрез процесуалния си представител адв. Р. У. от АК-София, оспорва наличието на основание за допускане на обжалването, както и основателността на касационната жалба по съществото й.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, приподписано от пълномощника на касатора адв. С. Ц. от АК-София, не са формулирани въпроси. В него са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон – липса на мотиви по исковете с правни основания чл.106, ал.2, изр.2 СК /отм./ и чл.107, ал.1 СК /отм./. Твърди се, че съдът не е преценил всички обстоятелства, свързани с конкретния интерес на децата при кого от родителите да живеят, съответно кой от тях да упражнява родителските права спрямо тях, както и не е изложил съображения защо приема, че семейното жилище не може да се разпредели за ползване от двамата съпрузи. За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. В изложението няма доводи по основателността на искането за допускане на обжалването. То не съдържа обосновка в коя част съществените мотиви на въззивния съд се отклоняват от разрешенията, дадени в задължителна практиката на ВКС или къде касаторът съзира противоречива практика на съдилища. Представените две съдебни решения – № 544 от 23.07.2003 г. по гр.д. № 297/2003 г. на ІІ г.о. и № 1019 от 19.11.2008 г. по гр.д. № 3730/2007 г. на І г.о. илюстрират последователната практика на ВКС по приложението на чл.106, ал.2 и чл.107 СК /отм./, която е съобразена във въззивното решение.
Липсата на правни въпроси, от съществено значение за изхода на делото, както и на обосновка за наличие на допълнителните основания за разглеждане на жалбата /чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК/, предпоставят извод за недопускане на обжалването – виж ТР т.1 от № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК. Съдът не присъжда разноски на ответницата в касационното производство поради липса на искане.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 05.11.2009 година по гр.д. N 3562/2009 година на Софийски градски съд в частта, предмет на касационно разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.