2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№315
гр. София, 25.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 2353/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. С. Н., приподписана от адв. В. Т., срещу определение № 4 от 04.01.2019 г. по ч. гр. д. № 669/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 2395/29.11.2018 г. по ч. гр. д. № 2598/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив за оставяне без разглеждане частната жалба на касатора против протоколно определение от 25.10.2018 г. по гр. д. № 7404/2018 г. на Районен съд – Пловдив в частта, в която е оставено без уважение искането му за приемане за разглеждане във висящия процес на искове за присъждане на обезщетение за унищожен багаж, за обезвреда на други вреди във връзка с ползвания от ответника собствен на ищеца недвижим имот, за присъждане на лихва и за установяване от съда на действителната продажна цена на този имот, както и в частта, в която е оставено без уважение искането на ищеца Н. за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
За да постанови обжалвания правен резултат съставът на апелативния съд е приел, че обжалваното пред окръжния съд като въззивна инстанция определение не попада в кръга на определенията, за които е предвидено да подлежат на самостоятелен инстанционен контрол – по чл. 274 ГПК. Установено е, че това постановено от първостепенния съд определение не е нито преграждащо развитието на делото, нито пък обжалваемостта му е изрично предвидена в закона. Споделено е разбирането, изразено в определението на окръжния съд като въззивна инстанция, че отказът на съда да приеме във висящия процес за разглеждане нови искови претенции не е от категорията актове по чл. 274, ал. 1, т.1 ГПК – т.е. преграждащи, тъй като пътят на защита на правата, предмет на тези искове, остава открит и съществува възможност ищецът да ги предяви в отделно исково производство. Според апелативния съд не подлежи на самостоятелно обжалване и определението, с което не са уважени доказателствени искания на страната, доколкото контролът върху тях се осъществява при инстанционната проверка на крайния съдебен акт по съществото на спора – т.е. решението по делото. В тази насока също са възприети аргументите на окръжния съд, действащ като въззивна инстанция в определението му, с което подадената частна жалба срещу определението на първостепенния съд в посочената му по-горе част, е приета за процесуално недопустима.
Същевременно, с разпореждане от 07.02.2018 г. на председателя на ВКС е образувано тълк. д. № 2/2018 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция?“
Преценката за допустимост на настоящото производство е обусловена от отговорът на така поставения по-горе въпрос и задължителното (обвързващо) тълкуване, което ще се даде по него. Доколкото въпросът е обуславящ за изхода на делото, производството по него пред настоящата инстанция следва да бъде спряно до приключване на производството по тълкувателно дело № 2/2018 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч. гр. д. № 2353/2019 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение до приключване на производството по тълкувателно дело № 2/2018 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.