4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№315
София,29.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 504/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Плeвен, [улица], чрез процесуалния му пълномощник адвокат А. Я., срещу решение № 192 от 16.07.2013 г. по т.д. № 126/2013 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 7 от 17.01.2013 г. по т.д. № 78/2012 г. на Окръжен съд – Плевен за осъждане, на основание чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.258 и сл. ЗЗД, [фирма] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 57 824.52 лв. с ДДС, представляваща неизплатена цена за изготвени проекти по договор за услуга от 21.01.2009 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
В жалбата се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е осъществил задължителен служебен контрол във връзка с непълния доклад на първата инстанция и в обжалваното решение липсват правни изводи по спорното материално право, а от друга страна необосновано и в нарушение на материалния закон е изразеното становище за надлежно приемане на работата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: „1. Дали при условията на сключен договор за изработка ищецът, в качеството си на изпълнител по този договор, трябва да проведе пълно и главно доказване на факта на пълното и точно изпълнение на договорената работа, за което претендира заплащане на договореното възнаграждение; 2. Дали съдът трябва безспорно да установи, че работата, извършена от изпълнителя-ищец е приета от ответника-възложител и то по правилата за приемане, установени с договора за изработка и 3. Какви са последиците от липсата на точен доклад о чл.146 ГПК с оглед служебното задължение на въззивния съд да се произнесе по допустимостта на първоинстанционното решение съобразно разпоредбите на чл.269 и чл.270, ал.3 ГПК.” По първите два въпроса касаторът се позовава на решение по т.д. № 282/2008 г., ВКС, І т.о. и съответно на решение по гр.д. № 972/1999 г., ВКС, V г.о., а по процесуалноправния въпрос – на решения на различни съдебни състави на ВКС, ГК, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, е приел, че по сключения между страните договор за изработка от 21.01.2009 г. ищецът е изпълнил изцяло и качествено възложената му работа по изработване на инвестиционни проекти, включени в проектното предложение на Община – Долни Д. „Подготовка на инвестиционни проекти за пречиствателни станции на отпадни води, канализационни и водопроводни мрежи по приоритет на ОС І на Оперативна програма „Околна среда” 2007 – 2013 г. за населените места в общината – [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], като работата е приета по реда на чл.17 от договора. Решаващият състав е зачел представените по делото протоколи, относими към процесния договор, както и констатациите на вещото лице, извършило цялостна проверка на документацията във връзка с договора. За ирелевантно е счетено възражението на ответника за недължимост на възнаграждението поради незавършване на възложената работа в срок. Заплащането на по-голяма част от уговореното възнаграждение – общо в размер на 111 712.90 лв./без ДДС/ е зачетено и като признание за извършената и предадена работа. Въззивният съд е преценил като неотносимо представеното по делото становище на управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” ,съдържащо констатации досежно минималните изисквания към качеството на проектната документация за процесната оперативна програма, тъй като изпълнението по процесния договор е прието по-рано и то по предвидения в него ред.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, относими към доказване изпълнението по договора за изработка и приемането на работата от възложителя, безспорно са значими за делото, но така, както са формулирани и мотивирани от касатора, са относими изцяло към законосъобразността на обжалвания съдебен акт. Тази преценка не би могла да се реализира в рамките на производството по селекция на касационните жалби, в какъвто смисъл е направеното в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване и общите основания по чл.281 ГПК. Развитите от касатора доводи по тези въпроси частично възпроизвеждат твърденията в касационната жалба, относими към поддържаните основания за касиране на решението и са основани на изразеното несъгласие с изводите на въззивната инстанция за надлежно изпълнение на възложената работа и приемането й по начина, договорен от страните по договора.
Предвид липсата на общата предпоставка за допускане на обжалването по поставените в т.1 и т.2 от изложението правни въпроси, не следва да се преценява поддържаното допълнително основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос във връзка с правомощията на въззивния съд при неточен или непълен доклад по чл.146 ГПК на първоинстанционния съд, не може да обоснове достъп до касационно обжалване доколкото с въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато процесуално нарушение в този смисъл. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. Изключение от тази постановка е налице само при дадена от първата инстанция неправилна правна квалификация, вследствие на което са дадени неточни указания на страните относно подлежащите на доказване факти, което изключение в случая не се твърди и не е налице.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 192 от 16.07.2013 г. по т.д. № 126/2013 г. на Апелативен съд – Велико Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: