4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
София,03.06.2014 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 2153 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.2 ГПК.
С определение №415, постановено на 07.02.2014г. от Пловдивския окръжен съд по ч.гр.д.№87/2014г. е потвърдено протоколно определение от 14.11.2013г., постановено по гр.д.№16074/2012г. по описа на Пловдивски районен съд-ХVІІІ гр.с., с което е отменено определението от 19.11.2012г. по делото за освобождаване на ищеца А. М. Ш. от държавна такса по делото.
Определението е обжалвано от А. М. Ш. с оплаквания, че е необосновано и незаконосъобразно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че неправилно съдът е отменил определението си за освобождаване от държавна такса само заради обстоятелството, че е заплатено адвокатско възнаграждение по делото и само въз основа на това обстоятелство е приел, че икономическото му състояние е добро. Излага съображения, че това обстоятелство е резултат на необходимост, а не на имотни възможности, които не са се променили. Моли обжалваното определение да бъде отменено.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса /уточнен от съда с оглед правомощията му според указанията, дадени в т.1 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№1/2009г./ представлява ли заплащането на адвокатско възнаграждение за завеждане на иск основание да бъде отказано искане по чл.83,ал.2 ГПК при наличие на доказателства, че ищецът не разполага със средства за заплащане на държавна такса.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос, касаещ предпоставките за уважаване на искането за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по реда на чл.83,ал.2 ГПК като е приел, че в случая обстоятелството, че ищецът е заплатил адвокатски хонорар за процесуална защита и съдействие по делото в размер на 900лв. опровергава предходния направен извод от съда за финансови затруднения, обосноваващи невъзможност да бъде заплатена дължимата държавна такса в размер на 170лв. Изложени са съображения, че в случая определящо е не наличието на доказателство за заплатен адвокатски хонорар, а неговия размер, тъй като задължението за заплащане на адвокатски хонорар е изпълнено непосредствено изцяло и в брой, което според въззивния съд опровергава извода за съществуващи за ищеца финансови затруднения, като не са представени доказателства в подкрепа на твърдението, че сумата е осигурена от средства в резултат на финансова помощ от трети лица. Още повече, че с молба от 20.11.2013г. са представени доказателства за платена държавна такса.
По въпроса представлява ли заплащането на адвокатско възнаграждение за завеждане на иск основание да бъде отказано искане по чл.83,ал.2 ГПК при наличие на доказателства,че ищецът не разполага със средства за заплащане на държавна такса в определение №612/12.08.2010г. на ВКС по ч.т.д.№564/2010г.,постановено по реда на чл.274,ал.3,т.2 ГПК, е прието, че по молба за освобождаване от държавна такса на основание чл.83,ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото като обстоятелството, че заявителят е ангажирал адвокатска защита и е внесъл адвокатско възнаграждение в договорения размер не е основание за отказ да му се признае правото за освобождаване от внасяне на държавна такса.
В определение №318/12.07.2012г. по ч.гр.д.№293/2012г. на ІІ ГО на ВКС е прието, че разходите, които лицето е извършило за ангажиране на адвокатска защита, необходима за съобразеното с изискванията на закона упражняване на правото на иск, т.е. за упражняване на признато и гарантирано от закона право, следва да бъдат взети предвид, но сами по себе си не биха могли да обосноват извод за липса на основание за признаване на правото за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по делото. Прието е, че съдът следва да извърши преценката си с оглед на всички обстоятелства, изброени в чл.83,ал.2 ГПК, вкл. като съпостави размера на платеното адвокатско възнаграждение с цената на иска /дали същото е в минималния размер или значително го надхвърля/ и с размера на дължимата държавна такса, както и с възможностите на лицето наред с платеното адвокатско възнаграждение да заплати и съответно дължимата държавна такса. Изложени са съображения, че имущественото състояние на лицето може да позволява заплащане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, поради което и лицето не е поискало правна помощ, но да не позволява заплащане на държавната такса, особено ако същата е значителна. Освен това е прието, че съдът е длъжен да вземе предвид и обстоятелствата около заплащането на адвокатското възнаграждение, вкл. и договорения начин на плащане.
В обжалваното определение така установената към настоящия момент практика на ВКС е изцяло съобразена-преценката за наличието на предпоставките за освобождаване от заплащане на държавна такса е извършена въз основа на всички, имащи значение факти и обстоятелства, като е прието, че заплащането на адвокатско възнаграждение представлява ново обстоятелство, даващо право на съда да измени вече постановеното си определение и да извърши отново тази преценка. Съобразени са както обстоятелствата, изброени в чл.83, ал.2 ГПК, данни за които жалбоподателят е декларирал, така и осъществилите се впоследствие, а именно извършеното заплащане на договорено адвокатско възнаграждение, което значително надхвърля минималния размер съгласно действащата към датата на предявяване на иска редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В подобна хипотеза, както е прието в посочените по-горе актове на тричленни състави на ВКС, от съществено значение са и обстоятелствата около заплащането на адвокатското възнаграждение, вкл. и договорения начин на плащане. В настоящия случай обаче жалбоподателят не е представил доказателства, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено с взети в заем средства, поради което не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване-както вече беше отбелязано, даденото от въззивния съд разрешение съответства на установената съдебна практика и разглеждания случай не сочи на такава особеност, което да налага различно тълкуване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №415 на Пловдивския окръжен съд, постановено на 07.02.2014г. по ч.гр.д.№87/2014г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: