О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
С. 24.03.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 368 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя Г., чрез поцесуалния представител юрисконсулт Г. против въззивно решение от 17.07.14г. по в.гр.д. № 13199 по описа за 2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 10.05.13г. по гр.д. № 52259/12г. на Районен съд София като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.357, във вр.с чл.358 т.1 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” на всеки един от служителите Е. М. С. /на 4.10.12г.със заповед № Н-282 от 17.09.2012г./, Д. Г. Б. /на 4.10.12г.със заповед № Н-284 от 17.09.2012г./, и Д. Г. Й. /на 22.10.12г.със заповед № Н-279 от 17.09.2012г./.
Като основание за допустимост в своето изложение касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по следните три поставени въпроси: 1. „Дължи ли въззивния съд даване на указания във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад по чл.146 от ГПК или последния е непълен и неточен?”, Счита, че въззивният съд го е разрешил в противоречие с ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС, 2. „Съществува ли процесуална възможност за преобразуване на производство по общия исков ред в бързо производство? Позовава се на определение № 379 от 17.06.2013г. по ч.гр.д. № 3503/13г. на ВКС, съгласно което процесуалните норми, уреждащи бързото производство са императивни и съдът е длъжен да ги приложи при наличие на предявени искове, посочени в чл.310 от ГПК, сред които настоящият не е и 3. „Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото и да изложи мотиви?”, за който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 27 от 28.02.2013г. по т.д.№ 410/12г. на ІІ о. на ВКС.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е счел, работодателят не е доказал спорния по делото факт, че описаното в обжалваната заповед нарушение е извършено от наказаните лица и по-специално, че именно техните действия или бездействия са станали причина във влаковата композиция да има нередовни пътници. В отговор на направено във въззивната жалба възражение, съдът е приел, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение при изготвяне на доклада си по чл.146 от ГПК, но дори и да се приеме обратното работодателят и пред въззивния съд не представя доказателства, за да се обсъжда възможността за приемането им.
При тези факти, не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от касатора въпроси, тъй като те не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд и в тази връзка не са от значение за изхода на спора. Съгласно цитираното от касатора т.3 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС необходимата последица от констатиране, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводс-твените правила във връзка с доклада, е въззивният съд да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими доказателства. В хипотеза като настоящата, когато първоинстанционният съд е разпределил правилно доказателствената тежест, като е посочил, че тя е върху работодателя и последният не е доказал извършването на нарушението с представените по делото доказателства и пред въззивната инстанция не е поискал ангажирането на други, отговорността не е на съда, заради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, а на работодателя, който не е направил необходимото да установи подлежащите на доказване факти. Съгласно чл.146 от ГПК съдът е длъжен само да посочи кои обстоятелства се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на установяване факти, но не и да посочи конкретните доказателства, с които това да бъде направено.
Ирелевантен е и въпросът за възможност за преобразуване на производство по общия исков ред в бързо производство, защото той не е свързан с решаващите мотиви на съда и не би се отразил на крайния изход от спора.
Не дава основание да се счете, че въззивният акт противоречи на установената практика на ВКС и третия поставен от касатора въпрос. Това е така, защото в мотивите си въззивният съд подробно е обсъдил всички ангажирани по делото доказателства и е изложил своите фактически и правни изводи по делото, обсъждайки в тяхната съвкупност релевантните доказателства, възражения и доводи на страните.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице посоченото основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.07.14г. по в.гр.д. № 13199 по описа за 2013г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.