5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
гр. София,12.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2558 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на ЗАД [фирма], срещу решение № 325 от 24.02.2014г. по в.гр.д. №3607/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав, с което е потвърдено решение от 22.05.2013г. по гр.д. №6685/2011г. на Софийски градски съд, ГО, І – 6 състав. С първоинстанционното решение ЗАД [фирма] е осъдено на основание чл.208 ал.1 от КЗ да заплати на Н. Х. Н., сумата от 28 785 лева, застрахователно обезщетение за събитие – кражба на л.а. марка БМВ, модел 745 И, с рег. [рег.номер на МПС] , по застраховка „Каско” на МПС, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД да заплати и сумата 684,57 лева, за периода от 03.03.2011г. до 24.05.2011г.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е възприел и ценил фактите и обстоятелствата, установени в производството, като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, а избирателно е формирал убеждението си само върху част от тях. Счита, че от приложените писмени доказателство е видно същественото разминаване в предоставената от Н. Х. Н. информация относно противозаконното отнемане на процесното МПС пред органите на реда, от тази предоставена пред застрахователя и пред съда. Твърдят, че застрахованият чрез невярно деклариране и забавянето на предоставянето на информация възпрепятства органите на реда и застрахователя да открият причините за настъпване на събитието. Счита,че поради това и поради неизпълнението на задължението за монтиране на сигнално – алармена система в МПС, на основание чл.5 т.1 б.”О” и чл.11 т.9 от Общите условия по застраховка „Каско на МПС” на ЗАД [фирма], е налице изключен от покритие риск.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК поддържа основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за достъп на решението до касация по въпросите: 1. Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и възражения на страните?; 2. Дължи ли застрахователят по доброволна имуществена застраховка „Каско” изплащане на застрахователно обезщетение, когато настъпилото събитие съставлява изключение от застрахователното покритие на полицата, уговорено при условията на свободно договаряне между страните и вписано надлежно в Общите условия на застраховката? Твърди, че първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №221/15.04.2002г. по гр.д.№677/2001г. на ВКС, ГК, І г.о., решение №24/28.01.2010г. по гр.д.№4744/2008г. на ВКС, ГК, І г.о., решение №166/03.08.2011г. по гр.д.№1065/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. , съгласно които въззивният съд е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните.Посочва,че вторият правен въпрос е намерил противоречиво разрешение в решение №Т-235/05.05.2010г. по т.д. №41/2010г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, в което се приема,че когато едно обстоятелство съставлява изключен от покритие риск съгласно общите условия, интересът на застрахователя не подлежи на преценка по чл.211 т.2 от КЗ.
Ответникът Н. Х. Н. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Твърди,че по формулираните от касатора въпроси е формирана константна практика, с която обжалваното решение е съобразено. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за застраховка „Пълно каско”, като в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие – кражба на притежавания от ищеца л.а. марка БМВ, модел 745 И, с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответника. Приел е, че не е налице неизпълнение на задълженията на застрахования по чл.11 т.4 и т.10 от ОУ по застраховка „Каско на МПС” на ЗАД [фирма], да уведоми застрахователя в срок от 24 часа от откриване на събитието и да монтира сигнално –алармена система в автомобила, поради което не са налице основания за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В случая първият правен въпрос е включен в предмета на спора и обусловил изводите на въззивната инстанция по конкретното дело, но не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, както и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.
Въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към твърденията на страните за наличието на сключен между тях застрахователен договор и за поведението на застрахования ищец във връзка с изпълнение на поетите по застрахователния договор задължения, включително и поведението му след настъпването на застрахователното събитие. Съдът е обсъдил не само приетото в първоинстанционното производство заключение на назначената авто – техническа експертиза, но и представените писмени доказателства, включително подробно е обсъдил и съдържанието на ОУ по застраховка „Каско на МПС” на дружеството касатор. Следва да се отбележи,че съдът е съобразил разпоредбата на чл.269 от ГПК, като е обсъждал направените във въззивната жалба оплаквания и становището на въззиваемия по тях и съответно е преценявал само доказателствата относно спорните между страните обстоятелства.
Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, включително цитираната от касатора съдебна практика по чл.290 от ГПК.
Вторият формулиран от касатора въпрос, не е обуславящ изхода на конкретното дело, тъй като не съответства на изложените в решението мотиви на въззивния съд. Въззивният съд не е изразил становище, че чл.211 т.2 от Кодекса за застраховането следва да намира приложение и при уреждане на застрахователните правоотношения във връзка със събития, които не са застрахователни, поради изключването им от застрахователното покритие по волята на страните. Съдът е приел, че е настъпило застрахователно събитие, попадащо в кръга на покритите рискове, и съответно е обсъдил дали са налице основанията за отказ за изплащане на обезщетение, предвидени в разпоредбата на чл.206 ал.3 от КЗ, които касаят поведението на застрахования след настъпването на застрахователното събитие. Въззивният съд е обсъдил чл.11 т.4 и т.10 от ОУ, но не е приел, че се касае за изключен от застрахователното покритие риск, а за отказ за изплащане на обезщетение за покрит риск. Разрешаването на спора в зависимост от преценката на конкретни договорни клаузи и факти по делото не позволява формулираният в пункт 2 от изложението въпрос да се определи като правен въпрос от значение за изхода на делото.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на спора касаторът ЗАД [фирма], следва да бъде осъден да заплати на ответника Н. Х. Н. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3200 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 325 от 24.02.2014г. по в.гр.д. №3607/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ състав.
ОСЪЖДА ЗАД [фирма], ЕИК121265177, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] ет.5 да заплати на Н. Х. Н., [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3200 лева / три хиляди и двеста лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.