О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 315/03.11.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5302 по описа за 2015 г.
Обжалвано е решение № 1173/ 19.02.2015 г. по гр. д. № 807/ 2006 г, с което Софийски градски съд след отмяна на решението от 01.12.2005 г. по гр. д. № 68/ 2005 г. на Софийски районен съд е уважил исковете с правна квалификация съответно чл. 108 ЗС за реална част от урегулиран поземлен имот (УПИ) и чл. 109 ЗС, предявени от Т. А. И. срещу С. С. К. и Н. С. М..
Решението се обжалва от С. С. К. и Н. С. М. с искане, след като бъде допуснато до касационен контрол, да бъде обезсилено като постановено при пречката на чл. 299, ал. 1 ГПК, а производството – прекратено. Евентуалното искане е след допускане на решението до касационно обжалване то да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.
Ответникът по касационните жалби (ищец по исковете) възразява, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол.
К. жалби са постъпили на 20.04.2015 г, т. е. преди да влезе в сила ЗИДГПК (ДВ бр. 50/ 2015 г). По аргумент от § 14 от ПЗР на ГПК (ДВ бр. 50 от 2015 г) тяхната допустимост следва да бъде преценена според изискванията на чл. 280, ал. 2 ГПК (в редакцията преди това изменение на ГПК). Чл. 280, ал. 2 ГПК (приложимата редакция) не допуска касационното обжалване на решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. Исковете по чл. 108 и чл. 109 ЗС представляват гражданско, а не търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК (аргумент от обратното на чл. 365 ГПК). Исковата молба е подадена на 27.10.2004 г, а това означава, че въпросът за цената на исковете разрешава ГПК от 1952 г. (аргумент от § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК).
В исковата молба цена на исковете не е посочена. Приложени са данъчна оценка на УПИ за сумата 6 871. 30 лв. и документ за внесена държавна такса от 30. 00 лв. С разпореждане от 13.01.2005 г. по гр. д. № 68/ 2005 г. Софийският районен съд е указал на ответника по касация, че по иска по чл. 108 ЗС следва да довнесе държавна такса от 30. 71 лв., а по иска по чл. 109 ЗС – държавна такса от 30. 00 лв. Съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б“ ГПК (отм), държавната такса се събира върху цената на иска, която се определя по искове за собственост – от 1/ 4 от данъчната оценка, а чл. 55, ал. 2 ГПК (отм) оправомощава първостепенният съд да определи цената на неоценяемия искове. Следователно първостепенният съд е определил цената на иска по чл. 108 ЗС за спорната реална част по данъчната оценка за сумата 1 517. 75 лв., а искът по чл. 109 ЗС е третирал като неоценяем. Последният извод следва от обстоятелството, че 30 лв. е максималната държавна такса за неоценяеми искове съгласно т. 2 от Тарифа № 1 към ЗДТ (отменена, но в редакцията, приложима към подаване на исковата молба). До приключване на първото по делото открито заседание пред първостепенния съд въпросът не е поставян отново, а цената на исковете по чл. 108 и чл. 109 ЗС е стабилизирана (аргумент от чл. 56 ГПК (отм.)). Следователно касационните жалби попадат имат недопустим предмет.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. С. К. и от Н. С. М. срещу решение № 1173/ 19.02.2015 г. по гр. д. № 87/ 2006 г. на Софийски градски съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба от касаторите пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.