4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
София.12.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1239/2017 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 644 от 13.04.2017 г. по в.ч.гр.д. № 2015/2016 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е оставена без уважение подадената от банката частна жалба против отказ № 64 от 18.11.2016 г. на съдията по вписванията – [населено място], по силата на който е отказано вписване на удостоверение с изх. № 20160630101343 от 30.06.2016 г. и удостоверение № 20160630101441 от 30.06.2016 г. на Агенцията по вписванията за промяна по реда на чл.15 ТЗ на кредитора [фирма] като правоприемник на „А. Б. – клон България” по партидата на имота и по партидата на длъжника към 170 броя ипотеки.
Частният касатор поддържа доводи за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.16, ал.4 ТЗ, вр. с чл.2 и чл.4, б.”л” от Правилника за вписванията, без да тълкува този текст систематически с разпоредбата на чл.171 ЗЗД и без да вземе предвид сходната хипотеза на чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ. Счита за приложима съдебната практика, в която се приема за безспорно, че прехвърлянето на вземания, обезпечени с ипотека, следва да се отрази в имотния регистър. По съображения в жалбата се претендира отмяна на определението на Окръжен съд – Бургас и на потвърдения отказ на съдията по вписванията при Районен съд – Бургас, и да се разпореди вписване по партидата на съответния длъжник/имот към 170 броя ипотеки, подробно индивидуализирани в подадената молба рег. № 16331 от 18.11.2016 г.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Подлежи ли на вписване договорът за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 ТЗ в имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие; 2. Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ на вписване по см. на чл. 4, б.”и” от ПВ/ понастоящем б.”л”/ и 3. При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да намира приложение и да се прилага чл.171 от ЗЗД. По въпросите се поддържат допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, с позоваване на приложените съдебни актове.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди обжалвания отказ на съдията по вписванията при Районен съд – Бургас, съдебният състав на Окръжен съд – Бургас е възприел изразеното становище, че в случая на вписване подлежи самият договор 29.02-2016 г., сключен между „А. Б.” А.Е. и [фирма] както по делото на отчуждителя, така и по делото на правоприемника, а в случай, че се прехвърля и недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в службата по вписванията. Съобразявайки предвиденият специален начин за вписване на договор за прехвърляне на търговско предприятие, въззивният съд е счел за неприложима по аналогия разпоредбата на чл.263и, ал.6 ТЗ и съответно за вписване на издадено от Агенцията по вписванията удостоверение. В мотивите към атакуваното определение съдът е изложил подробни правни съображения, относими към посочената разпоредба от ТЗ, както и с оглед т.3 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това е прието, че по силата на чл.15 ТЗ отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне и именно по този начин ще се гарантира узнаването на лицата, предоставили свои недвижими имоти като обезпечение на предоставени банкови кредити за промяната в кредитора, който занапред би се ползвал от предоставеното обезпечение.
Настоящият касационен състав намира, че атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По релевантните за изхода на частното производство въпроси под № 1/ макар и неточно формулиран, с оглед на договора за прехвърляне на търговско предприятие, а не с оглед удостоверението от ТР за вписването по чл.16 ТЗ/ и № 3 и по идентичен казус, е налице задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК – определение по ч.т.д. № 163/2017 г., І т.о. Изразеното в това определение становище е в смисъл, че при прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл.171 ЗЗД във вр. с чл.4, б.”л” от Правилника за вписванията, на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията – Търговски регистър за вписване на основание чл.16, ал.1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника. В тълкувателната част на определението е посочено, че хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са нормативно посочени, като процесните удостоверения за извършено в търговския регистър вписване по чл.16, ал.1 ТЗ по делото на отчуждителя и на правоприемника не са сред тях. Доколкото обуславящите изводи на Окръжен съд – Бургас са съответстващи на задължителната практика на ВКС, която се възприема изцяло от настоящия съдебен състав, липсва основание за допускане на касационно разглеждане на делото по обуславящите въпроси.
Формулираният въпрос под № 2 е изцяло релевантен към правилността на атакуваното определение, а не към основанията за допускане на касационно обжалване.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 644 от 13.04.2017 г. по в.ч.гр.д. № 2015/2016 г. на Окръжен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: