3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
гр. София, 08.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 1486/2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1149/05.02.2019 г. на О. С. С. против определение № 7 от 03.01.2019 г. по гр. дело № 4496/2018 г. на състав на ВКС /Върховен касационен съд/, IV г.о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на определение № 16866, постановено в закрито заседание на 02.08.2018 г. по гр. дело № 8967/2018 година на СГС /Софийски градски съд/.
Ответникът по жалбата – Прокуратура на Република България в отговора си по чл. 276, ал. 1 ГПК поддържа становище за правилност на постановения по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК съдебен акт.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличието на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат. За това настоящата инстанция приема, че жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:
С определение № 16866, постановено в закрито заседание на 02.08.2018 г. по гр. дело № 8967/2018 година, СГС е потвърдил протоколно определение от 11.04.2018 г. по гр. дело № 32584/2016 г. на СРС /Софийски районен съд/, ІІІ г.о., 140 състав, с което е отхвърлена молба на ищеца О. С. С., сега частен жалбоподател за възстановяване на срока за обжалване на решение № 291376 от 12.12.2017 г. по гр. дело № 32584/2016 г. на СРС, ІІІ г.о., 140 състав. За да остави молбата за отмяна без разглеждане съставът на ВКС е приел, че въззивното определение дава разрешение на процесуалноправен въпрос относно наличието на предвидените в чл. 64, ал. 2 ГПК предпоставки за възстановяване на срока за обжалване на първоинстанционното решение, но не и разрешение на материалноправен спор със сила на пресъдено нещо между страните. Касационният съд е приел още, че атакуваният съдебен акт не е сред съдебните актове, подлежащи на отмяна, с които се разрешава материалноправен спор между страните със сила на пресъдено нещо или които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и относно които законът не предвижда защита по друг ред.
Разбирането, мотивирано в определението на ВКС по чл. 307, ал. 1 ГПК се споделя и от настоящия състав на ВКС. Съгласно разрешенията в ППВС № 2/29.09.1977 г. и ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГКТК на ВКС като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, отмяната не може да се приложи по отношение на всички съдебни актове, а се прилага само по отношение на съдебните актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Следователно отмяната по чл. 307 ГПК е неприложима спрямо съдебни актове, които не отговарят на конкретни характеристики, които свързват правните последици от произнасянето на съда с правния ефект на силата на пресъдено нещо със съдържанието, което тя има по отношение на съдебно решение, с което се разрешава материалноправен спор. Въззивното определение, постановено в производство по жалба срещу отказ за възстановяване на срок на основание чл. 64 ГПК съдържа правни разрешения на процесуалноправен въпрос относно наличието на предвидените в чл. 64, ал. 2 ГПК предпоставки за възстановяване на срока за обжалване на първоинстанционното решение. С него не се разрешава материалноправен спор, не се разрешава и спор, който поради разрешение на материалноправни въпроси има последиците на влезлите в сила съдебни решения. С разглежданото определение не се третира дори допустимостта на спора, чието развитие като процес е обусловено от процесуални изисквания. Затова правните последици от произнасянето на съда по чл. 64 ГПК не притежават правният ефект на силата на пресъдено нещо със съдържанието, което тя има по отношение на съдебно решение, с което се разрешава материалноправен спор. Тези особености на определението по чл. 64 ГПК, постановено от въззивен съд обуславят неговата неотносимост към съдебните актове, които подлежат на отмяна по чл.307 ГПК. Затова определението на предходния състав е правилно и следва да бъде потвърдено.
Доводите в частната жалба за допустимост на молбата за отмяна, поради характеристиката на определението по чл. 64 ГПК като преграждащо са неправилни. Определението не е преграждащо, а е съдебен акт от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК /в този смисъл са разясненията в ТР № 5/2015 на ОСГТК на ВКС/. Преграждащите определения, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска също така не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК /в този смисъл са разясненията в ТР № ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГКТК на ВКС/. Останалите доводи на частния жалбоподател са по съществото на процесуалноправния спор по чл. 64 ГПК, който не е предмет на настоящето производство. Предмет на произнасяне от този състав на ВКС е правилността на определението по чл. 307, ал. 1 ГПК. Изложено определя частната жалба като неоснователна.
Предвид горните мотиви настоящият състав на ВКС приема, че определението на предходния състав на ВКС следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7 от 03.01.2019 г. по гр. дело № 4496/2018 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, състав на четвърто отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: