3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
София, 25.09.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 3108/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Р. К. и А. В. К. от [населено място] срещу Определение № 7650/15.03.2017 г. по ч. гр. д. № 2794/2017 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба на жалбоподателите срещу Определение № 21196 от 19.12.2016 г. постановено по гр. д. № 60666/2016 г. на Софийския районен съд.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на въззивното определение и искат то да бъде отменено като делото се върне за продължаване процесуалните действия по разглеждане на предявените искове против [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място].
Частната жалба е подадена от легитимирани лица, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
Преди да разгледа частната касационна жалба по същество, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК като прецени дали са налице основанията, посочени в Изложениетго по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение жалбоподателите твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, произнасянето по които от касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителнително основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно:
1. Може ли лице, срещу което има влязло в сила решение, по силата на което е осъден да заплати на ответника [фирма] определена сума, да води отделен установителен иск срещу същия ответник и срещу трето неучастващо в предишното производство лице, с което да иска да се признае за установено, че задължението за заплащане на сумите по влязлото в сила решение е на третото лице, като се има предвид, че третото лице е в договорни отношения с другия ответник именно за поемане на тези разходи;
2. Следва ли да бъде прекратено цялото производство, включително и срещу третото неучастващо в предишното производство лице, което не е обвързано с влязлото в сила решение.
С обжалваното определение, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение от 19.12.2016 г. постановено по гр. д. № 60666/2016 г. на Софийския районен съд, с което исковата молба на жалбоподателите е върната, а производството по делото е прекратено. Въззивният съд е приел, че предявените искове от В. Р. К. и Александър В. К. срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], за признаване за установено, че ищецът Александър К. не дължи на втория ответник пресъдените с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 5127/2005 г. суми са недопустими. Изложени са съображения, че пътят за защита срещу осъдителното съдебно решение е бил чрез неговото обжалване, а след влизането в сила на решението, твърденията в исковата молба са преклудирани от силата на пресъдено нещо, тъй като спорът не може да бъде пререшаван с оглед забраната регламентирана в чл. 299 ГПК. Също така е приет за недопустим и искът на ищецът В. К. за установяване на недължимост на сумите по съдебното решение от другия ищец, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи.
При така поставените в основата на обжалваното въззивно определение решаващи правни мотиви, формулираните от касатора правни въпроси не са обуславящи. Отговорът на тези въпроси не предпоставя крайния извод за допустимост на предявения отрицателен установителен иск. С първоначалната искова молба ищците са предявили отрицателен установителен иск, че ищецът А.К. няма задължение към единия ответник и положителен установителен иск, че единият ответник има вземане срещу другия ответник. С уточняваща молба от 15.12.2016г. ищците са уточнили изрично, че са предявили само отрицателен установителен иск, че А.К. не дължи процесната сума и съдилищата са преценили недопустимостта на този отрицателнен установителен иск. Поставените правни въпроси в Изложението се отнасят до допустимостта на положителен установителен иск, при който трети лица искат да се установи, че единият ответник има вземане към другия ответник. Същите тези въпроси са неотносими, тъй като съдилищата не са се произнесли по тях по причина у ищците, които са заявили изрично, че са предявили само отрицателен установителен иск.
Освен това касаторите не обосновават и наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно задължителните указания на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т. д. № 1/ 09 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като липсват твърдения за това дали има съдебна практика по поставените въпроси, която подлежи на изменение или съответно липсва съдебна практика по приложението на неясна, противоречива или липсваща правна норма.
С оглед гореизложените съображения, съдът намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на Определение № 1463/03.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1706/2017 г. на Софийския апелативен съд.
Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 7650/15.03.2017 г. по ч. гр. д. № 2794/2017 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: