О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
София 22.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 339 по описа за 2009г.на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от областен управител на област с административен център гр. П.,чрез процесуалния представител-юрисконсулт Д. против въззивно определение № 939 от 06.04.2009г.по ч.гр.д. № 861 по описа за 2009г. на Окръжен съд Пловдив,с което е оставена без уважение подадената частна жалба от Държавата,чрез областния управител срещу определение № 1* от 24.02.2009г., постановено по ч.гр.д. № 1892/2009г.на Районен съд Пловдив, като е оставена без уважение молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск за неоснователно обогатяване чрез налагане на запор върху банковата сметка на ответника по млбата в „ДСК”АД клон Асенвоград.
Като основание за допустимост на подадената частна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,без да се конкретизира въпроса,за който се счита,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й.
В случая се обжалва въззивно определение,с което не е уважено искане за допускане на обезпечение по бъдещ иск. Определението за допускане на обезпечение на бъдещ иск е от тези,които съгласно т.6 от ТР №1/17.07.2001г.на ВКС/която не е обявена за загубила значението си/ подлежат на двуинстанционно разглеждане,като ВКС се произнася по жалби срещу тях само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд. Касае се за определение,което има привременен характер и което не преклудира права на страната,тъй като за нея не съществува пречка отново да предяви същото искане.
Настоящият съдебен състав не споделя изложеният в жалбата довод на страната, че с приемането на новия ГПК е изоставен принципа на двуинстанционно произнасяне по някои процесуални въпроси,който довод е аргументиран с нормите на чл.274 ал.2 и ал.4 от ГПК и с твърдения за различен подход при квалифициране на еднородни определения /във връзка с обезпечението/ в зависимост от родово компетентния съд.
Разпоредбата на чл.274 ал.1 от ГПК,която урежда въпроса срещу кои определения на съда могат да бъдат подавани частни жалби, е идентична с разпоредбата на чл.213 от ГПК/отм./Следователно- законодателят не е имал намерение да променя установения принцип,че определенията,за които изрично е посочено в закона,че подлежат на обжалване с частна жалба-определенията по чл.213 б.”б”от ГПК/отм./или по чл.274 ал.1 т.2 от действащия ГПК /каквото е настоящото/ се разглеждат от две инстанции. Новият ГПК раздели определенията,които подлежат на обжалване пред ВКС на две групи,в зависимост от това дали съдът действа като втора съдебна инстанция или се произнася като трета. За да се произнесе ВКС по определения по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК,те трябва да са постановени от въззивния съд за първи път, а когато атакуваното определение е постановено от състав на ВКС,подлежи на обжалване пред друг състав на същия съд. Определенията по чл.274 ал.3 от ГПК са тези,за които е предвидено касационно обжалване,но то е предпоставено от проверка за допустимост съобразно установените чл.280 от ГПК критерии. Това са определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие,сред които не попада процесното.
Мотивиран от изложеното,като намира подадената частна жалба за процесуално недопустима,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба на областен управител на област с административен център гр. П. против въззивно определение № 939 от 06.04.2009г.по ч.гр.д. № 861 по описа за 2009г. на Окръжен съд Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.