4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
София, 26.05. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1490/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение от 19.03.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 1513/2008 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. С посоченото определение е освободена сумата 15 000 лв., внесена от [фирма] като парична гаранция във връзка с допуснато обезпечение на предявен срещу [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за несъществуване на парично задължение в размер на 115 000 лв. чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20077830400410 по описа на ЧСИ И. Ч. с рег. № 783, като е разпоредено посочената сума да бъде преведена по банкова сметка на [фирма], и е оставено без уважение искането на ЧСИ И. Ч. за превеждане на част от внесената парична гаранция – 9 231.71 лв., по изпълнително дело № 20077830400410 за погасяване на задължението на [фирма] към [фирма], предмет на отхвърления иск по чл.124, ал.1 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е необосновано и постановено в противоречие със закона и с практиката на ВКС. По съображения в жалбата моли определението да бъде отменено и да бъде разпоредено изпълнение на отправеното от съдебния изпълнител запорно съобщение чрез превод на част от внесената парична гаранция по изпълнителното дело.
С частната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се обсъжда, тъй като жалбата подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК и произнасянето по нея не е обвързано с предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, Софийски апелативен съд е приел, че са налице предпоставките на чл.403, ал.2, изр.3 ГПК за освобождаване на внесената от [фирма] парична гаранция във връзка с допуснато обезпечение на предявен срещу [фирма] отрицателен установителен иск за несъществуване на парично задължение, предмет на образуваното пред ЧСИ И. Ч. изпълнително дело № 20077830400410. Съдът е мотивирал извода си със съображения, че гаранцията е внесена за целите на чл.403, ал.2 ГПК – да обезпечи евентуалните вреди на ответника [фирма] от допуснатото обезпечение, и че след като в предоставения едномесечен срок по чл.403, ал.2 ГПК последният не е предявил искова претенция за заплащане на обезщетение за причинени от обезпечението вреди, няма основание гаранцията да не бъде върната на молителя – ищец.
Като неоснователно е преценено искането на ЧСИ И. Ч. за превеждане на част от паричната гаранция по изпълнителното дело за погасяване на задължението на [фирма] към [фирма], по повод на което е предявен обезпеченият иск по чл.124, ал.1 ГПК. Съдебният състав е изложил аргументи, че внесената в обезпечителното производство парична гаранция може да служи само и единствено за обезщетяване на вредите, причинени на кредитора от допуснатото обезпечение, не и за погасяване на задължения на длъжника към кредитора, които са предмет на изпълнителното дело и са последица от отхвърлянето на иска.
Определението е правилно.
Съгласно чл.403, ал.1 ГПК, ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. За да гарантира ефективното упражняване на правото на обезщетение за претърпени от обезпечението вреди, законодателят е предвид в чл.403, ал.2 ГПК, че в случаите по ал.1, когато обезпечението е допуснато при условията на парична гаранция, ответникът може да възрази срещу освобождаването й и в едномесечен срок за предяви иск за причинените му вреди. Предназначението на паричната гаранция се извежда по тълкувателен път от разпоредбите на чл.403, ал.1 и ал.2 ГПК – да послужи за удовлетворяване на вземането на ответника за обезщетяване на вредите, претърпени в резултат на допуснатото обезпечение на иск, който не е предявен в предоставения за това срок или е отхвърлен с влязло в сила решение или производството по който е прекратено. Разпоредбите на чл.403, ал.1 и ал.2 ГПК не могат да се тълкуват и прилагат разширително, което означава, че паричната гаранция не може да се използва по предназначение, различно от предвиденото в тях, и да служи за погасяване на други вземания на кредитора /ответник по иска/, различни от вземането за обезщетение за причинени вследствие на обезпечението вреди.
Законосъобразен е изводът на Софийски апелативен съд за наличие на предпоставките за връщане на паричната гаранция на дружеството – ищец и за отсъствие на законово основание за превеждането й по образуваното срещу ищеца изпълнително дело. Безспорно е обстоятелството, че в рамките на едномесечния срок, предоставен с разпореждане от 20.12.2013 г., частният жалбоподател [фирма] /ответник по обезпечения иск/ не е предявил иск за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от допуснатото по молба на [фирма] обезпечение. След като такъв иск не е предявен, внесената във връзка с обезпечението парична гаранция подлежи на връщане по силата на чл.403, ал.2, изр.3 ГПК. Обстоятелството, че [фирма] има непогасени задължения към [фирма] по висящото пред ЧСИ И. Ч. изпълнително дело, е ирелевантно за разрешаването на процесуалния спор за връщане на гаранцията. Внесената в обезпечителното производство парична гаранция не би могла да послужи за погасяване на тези задължения, поради което като е отказал да я преведе по сметката на съдебния изпълнител, Софийски апелативен съд е приложил правилно закона.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за постановяване на обжалваното определение в отклонение от трайната практика на ВКС, обективирана в цитираните в частната жалба съдебни актове. С тези актове състави на Върховния касационен съд са се произнесли по искания за превеждане на парични суми, внесени като обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението на обжалвани с касационна жалба въззивни решения. За разлика от паричната гаранция в обезпечителното производство, единствената цел на която е да гарантира евентуалното вземане на ответника за вреди от допуснатото обезпечение в случаите по чл.403, ал.1 ГПК, обезпечението по чл.282, ал.2 ГПК е предназначено да послужи за удовлетворяване на вземанията, признати с обжалваното въззивно решение, в случай на влизането му в сила. Предназначението на двата вида обезпечения е различно и не е налице идентичност на предпоставките за освобождаването им след приключване на производството, за целите на което са предоставени.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.03.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 1513/2008 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :