4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
София,30.05.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3682/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество [фирма], [населено място] срещу решение № 1067 от 03.06.2013 г. по гр. д. № 142/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-16 състав решение № 5 627 от 31.07.2012 г. по гр. д. № 6171/2010 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от А. М. И. от [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 226 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща М. И. М., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 13.12.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.12.2007 г. до окончателното й погасяване.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че присъденото в полза на ищеца обезщетение по чл. 52 ЗЗД не отговаря на критериите, посочени в ППВС № 4/8 г., тъй като е завишено и не е съобразено с общественото положение и възрастта на пострадалия. Несъгласие е изразено и с отказа да бъде уважено направеното от застрахователното дружество възражение за съпричиняване на вредата, обосновано с твърдението за допуснато от пострадалото лице нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, изразяващо се в пресичането на пътното платно на пешеходна пътека, но без да съобрази скоростта и посоката на приближаващото се МПС.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Като значими за делото са поставени въпросите: „1. Как следва да се определя справедлив размер на обезщетението, с оглед чл. 52 ЗЗД и обстоятелствата, които обуславят това, във връзка с т. п. № 4/68 година на ВС и практика на ВКС по чл. 290 ГПК за прилагането на чл. 52 ЗЗД, когато ищец е лице, живяло на съпружески начала с починалия, критериите еднакви ли са с тези за съпрузи, деца и родители, има ли критерии и кои са те, които да разграничават сексуални партньори и лица, живеещи на съпружески начала; 2. Кога може да се приеме за доказан определен факт в гражданския процес, с оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК и спазени ли са изискванията на закона от САС по обжалваното решение, с оглед практиката по чл. 290 ГПК; 3. Ако икономическата конюнктура в страната е критерий за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД (решение № 59/29.04.2010 г. ІІ-ТО-ВКС), то в условията на икономическа криза световна и национална следва ли да се намаляват обезщетенията за неимуществени вреди, определяни по чл. 52 ЗЗД и съдебната практика отразява ли правилно състоянието на икономиката и застрахователния пазар при определяне на обезщетенията; 4. Може ли при прилагането на едни и същи критерии по тълкуване на чл. 52 ЗЗД съдилищата да присъждат драстично разминаващи размери на обезщетенията, когато отговорността е по ЗОДОВ, ЗЗД, КТ”. Според касатора, тези въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в: ППВС № 4/68 г., ППВС 7/78 г., решение № 780 от 27.12.2010 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 59 от 27.04.2010 г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответникът по касация – А. М. И. от [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в писмен отговор от 25.09.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът на А. М. И. от [населено място] по чл. 226 ал. 1 КЗ е уважен в пълния му предявен размер 50 000 лв., въззивният съд е споделил изцяло изводите на първата инстанция, че в случая са осъществени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника Застрахователно дружество [фирма], [населено място] за причинените на ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговия баща М. И. М., настъпила в резултат от пътно-транспортното произшествие от 13.12.2007 г., предизвикано от застрахован при това дружество лек автомобил. В тази връзка съдът е съобразил одобреното в наказателния процес споразумение с виновния за произшествието водач, имащо последиците на влязла в сила присъда, с оглед на което е приел за доказано противоправното деяние и причинната връзка между него и настъпилия вредоносен резултат. Настъпването на неимуществените вреди за ищеца са приети за установени от показанията на разпитания по делото свидетел Г. Д. Ц.. При определяне размера на дължимото обезщетение решаващият състав е взел предвид освен доказаната от посочения свидетел силна привързаност между ищеца и починалия негов баща, но и специфичното за случая обстоятелство, че ищецът е инвалид (с протеза на единия крак) и че поради това е разчитал изключително много на оказваната му от починалия помощ.
Като неоснователно въззивният съд е преценил възражението на ответника за намаляване на обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД по съображения, че от показанията на разпитания по делото свидетел Н. Б. П. и от заключението на изслушаната авто-техническа експертиза не се установява пострадалото лице да е допринесло с поведението си за настъпването на вредоносния резултат.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Първият от поставените въпроси изобщо не подлежи на обсъждане, тъй като е напълно неотносим към конкретното дело, доколкото в случая не се касае за неимуществени вреди, претендирани от лице, живеещо на съпружески начала с починал при ПТП, а за вреди, претендирани от смъртта на родител. Изцяло абстрактен и некореспондиращ на релевираните в касационната жалба оплаквания е и въпросът по т. 2 от изложението, тъй като касаторът не е посочил кой, според него, е фактът, приет за доказан/недоказан от съда в нарушение на чл. 154 ГПК. Следователно, отговарящи на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК са само въпросите, свързани с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Същите, обаче, не могат да обосноват допускане на касационното обжалване предвид отсъствие на твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Видно от мотивите на въззивния акт, съдът е определил размера на дължимото на ищеца обезщетение в съответствие с указанията, дадени в цитираното постановление на ВС, като е съобразил специфичните за случая обстоятелства, а също и конкретните икономически условия в страната към момента на процесното ПТП, които съгласно формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС (решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о., решение № 28 от 09.04.2014 г. по т. д. №[ЕИК] г. на ІІ т. о., решение № 60 от 29.04.2013 г. по т. д. № 3049/2013 г. на ІІ т. о. и др.) са един от критериите при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди. Що се отнася до обстоятелството, че при един и същи критерии съдилищата определят различни размери на обезщетенията, следва да се отбележи, че това е резултат от разликата във фактите при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона.
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1067 от 03.06.2013 г. по гр. д. № 142/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: