О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
С. 24.03.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 265 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. И. П. от [населено място] против въззивно решение № 3960 от 3.06.14г. по в.гр.д. № 1264 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 7.10.13г. по гр.д.№ 14395/13г. на Районен съд София като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Като основание за допустимост в своето изложение касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК като поставя въпроси, свързани със задължението на съда да обсъди всички релевантни доказателства в тяхната съвкупност и да се произнесе по изложените във въззивната жалба възражения. Счита, че въззивният съд е разрешил първия въпрос в противоречие с ТР № 1 от 4.01.2001г.на ОСГТК на ВКС и постановени по чл.290 от ГПК решения с № 24 от 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/08г .на І гр.о., № 796 от 2.02.2010г. по гр.д.№ 1660/09г.на І г.о. и № 37 от 29.03.2012г. по гр.д.№ 241/11г. на І г.о. , а втория с решения № 66 от 26.05.2010г. по гр.д. № 1471/09г.на ІV г.о., № 57 от 2.03.2011г. по гр.д.№ 1416/2010г. на ІІІ г.о., № 176 от 8.06.2011г. по гр.д. № 1281/10г.на ІІІ г.о. Посочените решения не е представят от к асатора.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е счел извършеното на основание чл.330 ал.2 т.6, във вр. с чл.190 ал.1 т.2 от КТ поради неявяване без уважителни причина на работа за периода 18.02.2013г. до 4.03.2013г. уволнение за законосъобразно. Приел е за спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, установена в чл.193 и чл.194, както и че издадената заповед съдържа изискуемите се съгласно чл.195 от КТ реквизити. Счел е за установено извършването на посоченото от работодателя нарушение по чл.187 т.1 изр.3 от КТ, като се е позовал на показанията на свидетелите С. и В., съгласно които след средата на месец февруари 2013г. ищецът не се е явявал на работа в офиса на работодателя, находящ се в [населено място] [улица]. Съдът е посочил, че за процесния период нито се твърди, нито се доказва на ищеца да е разрешено ползването на отпуск или че отсъствието му се дължи на обективна причина.
При тези факти, не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от касатора въпроси, тъй като те не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд и в тази връзка не са от значение за изхода на спора. В мотивите си съдът подробно е обсъдил всички ангажирани по делото доказателства и се е произнесъл по направените във въззивната жалба възражения относно допускане на нарушение на чл.193 от КТ, безкритична преценка на свидетелските показания, дадени от заинтересовани лица /служители на ответника/, необсъждане на други ангажирани доказателства каквито са нотариална покана, разпечатка, установяваща промяна на адреса на дружеството и дадените от ищеца обяснения.
Не е налице и посоченото специално основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. В. акт не е постановен в противоречие с цитираната задължителна практика, защото съдът е изложил свои фактически и правни изводи по делото, като е обсъдил в тяхната съвкупност релевантните доказателства, възражения и доводи на страните. Съпоставката между изложените във въззивната жалба доводи и мотивите на въззивния съд сочи, че последният е направил изводите си във връзка с правилността на контролирания от него акт в рамките, очертани от въззивната жалба. Поддържаното от ищеца твърдение, че дружеството е напуснало адреса и неявяването на работа на служителя на адрес, за който той не е уведомен не може да е основание за налагане на дисциплинарно наказание, е останало недоказано по делото. Работодателят, върху когото е доказателствената тежест да установи, че нарушението за което е наложил наказание е извършено, е установил с гласни доказателства, че адресът на който ищецът е полагал труд е [населено място] [улица] и там служителят не се е явявал в продължение на пет работни дни. Тези твърдения не са оборени от ищеца, който не е ангажирал никакви доказателства, установяващи, че е полагал труд на друг адрес, че впоследствие същия е бил променен и че именно промяната е причина за неявяването на работа. Представеното извлечение от търговския регистър с датата 18.08.2013г. за промяна на адреса на дружеството не е надлежно доказателство, защото ищецът е уволнен за неявяване без уважителни причина на работа за много по-ранен период 18.02.2013г. до 4.03.2013г.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице посоченото основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3960 от 3.06.14г. по в.гр.д. № 1264 по описа за 2014г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.