О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
С.. 21.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 15 март две хиляди и шестнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 883/2016 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. В. П. М., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г с-в, № ІІІ-7393 от 30.10.2015г. по в.гр.д. № 6097/2015г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 43 с-в, № I – 043 – 198 от 07.01.2015 г., по гр. д. № 44982/13г. и вместо него с въззивното решение е осъдено [фирма] да заплати, солидарно с останалите трима ответници, на ищеца Й. М. Я. на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД сумата 20 000 лв., представляваща двойния размер на дадения задатък по сключен между страните предварителен договор от 11.09.2007г. за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент, подробно описан в решението.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от Й. М. Я. против [фирма] иск по чл. 93 ЗЗД въззивният съд е приел, че ищецът е изправна страна по предварителния договор, за него е възникнал интерес да се откаже от договора поради неизпълнение от страна на продавача [фирма], както и да претендира връщане на задатъка в двоен размер от встъпилия в дълга на продавача ответник [фирма]. С договор от 08.04.2010г. [фирма] е встъпил в дълга на [фирма], породен от сключения предварителен договор от 11.09.2007г. за продажба на процесния апартамент на ищеца. Договорът от 08.04.2010г. е сключен между двамата длъжници, като кредиторът – ищец по настоящото дело, не е страна по договора и не е дал съгласие за неговото сключване. Поради тази причина не може да бъде противопоставена на ищеца постигнатата в т. 2.3. от договора уговорка, съгласно която [фирма] е освободен от задължението по предварителния договор. Липсата на съгласие от страна на кредитора обаче не се отразява върху валидността на уговореното в чл. 2 от договора встъпване в правата и задълженията по предварителния договор, извършено по съгласие на двамата длъжници в съответствие с чл. 101 ЗЗД.
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос „при сключване на договор за встъпване в правата на длъжника следва ли третото лице да го одобри, за да има основание да претендира права по този договор”. Очевидно под трето лице касаторът има предвид кредитора по предварителния договор. За установяване на твърдяното противоречие касаторът представя влязло в сила решение на Кърджалийския окръжен съд, № 8/08.01.2013г. по гр.д. № 393/12г., постановено по идентичен спор между физическо лице и [фирма] с правно основание чл. 93 ЗЗД, с което искът е отхвърлен по съображения, че не е налице заместване в дълг на продавача съгласно чл. 102 ЗЗД.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос е от значение за решаването на делото, но не е налице твърдяното противоречие. С постановени по реда на чл. 290 ГПК решения /№ 34/17.02.14г. по гр.д. № 2586/13г. ІV г.о. ВКС, и № 447/18.02.14г. по гр.д. № 2340/13г. ІV г.о. ВКС/ е дадено задължително тълкуване на поставения въпрос. И двете решения са постановени по искове по чл. 93 ЗЗД по сходни с настоящия казус дела. В отговор на въпроса за разликата между встъпването и заместването в дълг и необходимостта от одобрение от кредитора е прието, че съобразно чл. 101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Независимо от това с кого е сключено съглашението, встъпилият отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за изпълнението на задължението. Одобрението на съглашението от кредитора не е необходимо да бъде извършено като изричен акт, облечен в някаква форма – то може да е всяко конклудентно действие, с което кредиторът показва, че приема съглашението. Манифестирането на такава воля от кредитора е пречка за последващо оттегляне. Когато встъпващият е получил нещо от длъжника за да встъпи в задължението му, той не може да отмени съглашението без да върне на длъжника полученото, а когато полученото е самият предмет на задължението, оттеглянето е невъзможно без предметът на задължението да бъде върнат на длъжника. Да се позволи на встъпилия едностранно да се оттегли, означава кредиторът да бъде лишен от възможността да получи предмета на задължението както от оттеглилия се /който продължава да държи предмета на задължението/, така и от длъжника /който вече не разполага с него/. Ако предметът на задължението е право на собственост върху недвижим имот, който е прехвърлен от длъжника на встъпващия, встъпилият не може да се оттегли от съглашението докато не върне собствеността на длъжника, независимо от това дали кредиторът е приел, или не е приел съглашението.
В. съд е постановил решението в съответствие с посочената съдебна практика като буквално е възприел мотивите на посочените решения в тълкувателната им част.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г с-в, № ІІІ-7393 от 30.10.2015г. по в.гр.д. № 6097/2015г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: