О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
София, 17.03. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. Н. В. от град С., приподписана от адв. М, против въззивно решение от 21.7.2009 г. по гр.д. №2190/2008 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-А състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/инкорпорирано в касационната жалба/ се твърди, че са налице
Основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.т.2- и 3 ГПК, тъй като с атакуваното въззивното решение СГС се произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
По основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се твърди, че с решение №244/31.01.1979 г. по гр.д. №2578/1978 г. на ВКС, І г.о., по иск по чл.43, ал.1, б.б.”а” и “б” ЗН се приема, че неспособни да действат разумно са лицата, които не са поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина не са в състояние да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да разбират и ръководят постъпките си. Твърди се също така, че в мотивите на посоченото решение се приема, че е важно другата причина, която води до състояние на невъзможност лицето да разсъждава нормално и да ръководи и разбира постъпките си , да е съществувала по време на извършване на завещанието, като е без значение дали това състояние е трайно или кратковременно. Сочи се също така, че в същото решение е прието, че обстоятелството, че по мнението на медицинската експертиза наследодателят бил в тежко общо здравословно състояние, поради раково заболяване, бил в състояние на безпомощност по отношение на близкия си край и поддаващ се на внушения и повлиявания, би имало значение за делото с оглед на предявеното основание, ако имаше твърдения и доказателства, че върху завещателя е оказвано такова въздействие, което е довело до грешка от негова страна.
Сочи се, че с атакуваното въззивно решение СГС приема точно обратното и в противоречие с обсъжданото по-горе решение на ВС. Относно въззивното решение в изложението се сочат факти и обстоятелства по спора, съдопроизводствени действия на страните, вещите лица и съда. Твърди се, че СГС в нарушение на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ никъде в решението си не обсъжда разпита на вещите лица от медицинската експертиза. Поради това се навежда довод, че въззивната инстанция е постановила противоречиво решение, защото не е съобразила с твърдения в исковата молба, както и със събраните по делото доказателства, които установяват тежкото здравословно състояние на завещателя към датата на съставяне на нотариалното завещание, за промененото му психическо състояние, което е довело до лесна внушаемост и манипулираност, като естество е била променена и психиката му.
По – нататък в изложението се твърди, че с решение №1041/10.10.2008 г. по гр.д. №2839/2997 г. на ВКС, ІV г.о., по иск по чл.43, ал.1, б.”а” ЗН се приема в мотивите, че когато завещателят към момента на извършване на завещанието е в особено състояние, обуславящ състояние на невъзможност да разсъждава нормално, с оглед тежко общо здравословно състояние и е знаел за неблагоприятната прогноза за живота си , с оглед раковото заболяване, това е един от факторите, които са влияели на разумността на поведението на завещателя.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – В. М. Б., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Ответникът по касация – А. Н. В., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа инкорпорираното в касационната жалба изложението за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира следното:
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
Изложението не съдържа въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Текстът на същото представлява преразказ на актовете на съдилищата, на които касационният жалбоподател се позовава. Общата формулировка, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпроси не представлява формулирането на такива по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Съдържанието на изложението представлява преразказ на мотивите на въззивната инстанция. Същото отразява становището на жалбоподателя по процесуалните действия на въззивния съд при разглеждането на делото и постановяване на решението. Освен това изложението се навеждат и касационния оплаквания относно съдопроизводствените действия на СГС при постановяване на решението, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника по касация В. М. Б. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1125 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.7.2009 г. по гр.д. №2190/2008 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-А състав по касационна жалба, вх. №60854/11.11.2009 г., подадена от И. Н. В. от град С..
ОСЪЖДА И. Н. В., ЕГН – 7204256412, от град С., ж.к.”Л”, блок 503, вх. А, ет.7, ап.47, да заплати на В. М. Б., ЕГН – 4309296487, от град С., бул.”П” №50, ет.3, ап.7, деловодни разноски в размер на 1125/хиляда сто двадесет и пет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: