3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№317
С., 10.10.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 5435 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. К., чрез пълномощника му адвокат А. Я., против решение от 11.03.2013 г. по, постановено по гр.д. № 13556 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав, с което е отменено решение от 20.06.2012 г. по гр.д. № 14599/2010 г. на Софийски районен съд, 68-ми състав и е постановено друго за допускане на съдебна делба между Е. О. С. и М. Г. К. при права от по * ид.ч. за всеки на недвижим имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място].
Ответникът по касационната жалба Е. О. С. счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира възстановяване на направените разноски.
Ищецът Е. С. е основал иска на твърденията, че * ид.ч. от имота му е възстановена по реда на ЗСПЗЗ като наследник на С. К. Ф.; през 2000 г. другият съсобственик продал целия имот на Л. К., който през 2001 г. го продал на И. Х., който през същата година го е продал на М. К.. Тъй като сделките нямат действие за собствената на Е. С. идеална част от имота е налице съсобственост с М. К.. Ответникът М. К. е заявил възражение за придобивна давност въз основа на шест евентуални обстоятелства – с присъединяване владението на двамата му праводатели, само на единия от тях, въз основа на упражнявана от него фактическа власт и при условията на добросъвестно и недобросъвестно владение.
За да постанови решението си Софийски градски съд е приел, че въз основа на реституция по ЗСПЗЗ Е. С. е придобил * ид.ч. от имота, която е била продадена от несобственик, поради което приобретателите й, включително М. К., не са могли да я придобият по реда на покупко-продажбата. Във връзка със заявеното възражение за придобивна давност, съдът е обсъдил събраните гласни доказателства за упражнявана фактическа власт, изложил е съображения защо счита показанията на ангажираните от М. К. свидетели за недостоверни и е направен извод, че М. К. не е упражнявал фактическа власт върху имота в твърдения от него период, поради което не е придобил по давност собствената на ищеца * ид.ч.
К. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпросите: „относно задължението на въззивния съд при постановяване на своето решение да се произнесе и да изложи мотиви по всички възражения на страните по спора, като обсъди наведените в тази насока и събрани доказателства” и „достатъчно ли е за уважаването на направено възражение за изтекла 5-годишна придобивна давност, основана на добросъвестно владение на целия имот, само незнанието на владелеца, че имотът не е принадлежал изцяло на неговия праводател, както и владение на целия имот в продължение на този период от време”.
Първият въпрос е обоснован с довода, че съдът се е произнесъл общо по възражението за придобивна давност без да обсъди заявените при условията на евентуалност шест фактически състава на давностно владение, а вторият – че съдът е приел за недостатъчно добросъвестното закупуване и необезпокоявано владение в продължение на 5-годишен период, а е изследвал и чрез какви други действия владелецът е демонстрирал намерението си за своене спрямо действителния собственик.
И двата въпроса са неотносими към мотивите на въззивния съд, въз основа на които е прието за неоснователно възражението за придобивна давност, а именно, че М. К. не е упражнявал фактическа власт върху имота, поради което и въззивното решение не противоречи на посочената от касатора практика на ВКС по поставените въпроси и съответно не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Е. О. С. не е представил доказателства за направени в настоящото производство разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.03.2013 г. по, постановено по гр.д. № 13556 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: