3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
гр.София, 24.03.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дeветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 7386 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. Б. против решение № 470 от 16.07.2014 г., постановено по в. гр. д. № 256 по описа за 2014 г. на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав, с което е потвърдено решение № 242 от 4.06.2013 г. от 4.6.2013 г. по гр. д. № 624 по описа за 2008 г. на Врачанския окръжен съд, Гражданско отделение, за отхвърляне на предявените от К. И. Б. против М. Б. Б., И. Ц. Л. и [фирма] за солидарното им осъждане да заплатят сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на трактор марка „Урсуз”, рег. № Вр. 26-95 ЕА, сумата 18 265 лв. лихва за забава върху горната сума за периода от 15.10.2004 г. до 1.09.2008 г., сумата 400 000 лв., представляваща пропуснати ползи от нереализирани доходи от работа с трактора за същия период и сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
Касаторът К. Б. твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. В изложението си не формулира въпрос, по който трябва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд.
Ответникът по жалбата М. Б. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Ответниците по касационната жалба И. Ц. Л. и [фирма] не вземат становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С определение № 185 от 28.02.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 1140 по описа за 2014 г. Върховният касационен съд, ГК, ІІІ ГО, на основание чл.23, ал.3 от ГПК делото е изпратено за разглеждане на Пловдивския апелативен съд. Този съд е постановил обжалваното решение в предписаната от закона форма, в надлежен състав и при наличие на необходимите процесуални предпоставки за произнасяне по съществото на спора. Ето защо решението е валидно и допустимо, поради което не може да бъде служебно допуснато касационното му обжалване на тези основания.
В изложението си касаторът не е формулирал правен въпрос, свързан с правилността на обжалваното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Правният въпрос определя обективните рамки на селекцията на касационната жалба. Върховният съд не е длъжен и не следва служебно да извежда правния въпрос от твърденията на жалбоподателя или от фактите и обстоятелствата, сочени от него. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна, а може да доведе до влагане в правния въпрос от съда на съдържание, различно от това, което е вложил жалбоподателят. /ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 470 от 16.07.2014 г., постановено по в. гр. д. № 256 по описа за 2014 г. на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: