4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
гр.София, 28.02.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6379 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. М. срещу решение № 165 от 28.06.2013 г., постановено по в. гр.д. № 130 по описа за 2013 г. на Великотърновския апелативен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 264 от 28.01.2013 г. по гр. д. № 1197 по описа за 2011 г. на Великотърновския окръжен съд, Гражданска колегия, за отхвърляне на предявените от К. Н. М. против [фирма] искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за връщане на дадени в заем суми в размер на 77 674,10 лв. и за заплащане на 12 000 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 25.10.2006 г. до 24.10.2011 г.
Касаторът К. Н. М. твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС по следните въпроси:
1. Когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК, длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства и изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение? В противоречие с цитираната практика на ВКС съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства.
2. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори когато страната не е повдигнала възражения срещу него, а е длъжен да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. При наличието на подробни оплаквания, изложени във въззивната жалба, съдът е бил длъжен да мотивира подробно своето решение за възприемане на заключението на вещото лице, освен бланкетното „компетентно и обосновано”.
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е заявил в исковата молба, че на определени дати в периода от септември 2003 г. до септември 2005 г. е дал в заем на ответното дружество посредством извършени по банкова сметка преводи общо исковата сума от 77 674,10 лв. Като доказателство е представил частен свидетелстващ документ-споразумение от 11.10.2005 г., подписано от представителя на дружеството към този момент Ж.-Л. К., в което се признават преводите на сумите. В отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило получаването на сумите, както и обстоятелството, че тези суми са били преведени на основание договор за заем. Банковите документи за преводите на сумите са четири вносни бележки, операционна бележка и мемориален ордер/стр.74-79 по описа на Великотърновския окръжен съд/. Във вносните бележки като основание за внасяне е посочено „захранване на сметки”, а в останалите документи основание не е посочено. Вещото лице-счетоводител в съдебно заседание на 31.01.2012 г./стр.99-100 по описа на Великотърновския окръжен съд/ е обяснило, че тези вноски са направени от ищеца, но в качеството му на представител на дружеството. От касата на дружеството, където парите са били в наличност, той ги е превел по банкова сметка на дружеството. В счетоводството тези суми са отразени като внесени не от ищеца като физическо лице, а като вноски, извършени от представител на дружеството. Представителят на касатора не е оспорил тези констатации на вещото лице и по делото няма други данни за реално прехвърляне на исковите суми от банковата сметка на ищеца по сметката на дружеството на основание договор за заем. Следователно касаторът не е доказал елементите на фактическия състав на договора за заем, за които носи доказателствената тежест-реалното предаване на паричната сума и обстоятелството, че основанието за предаване е именно такъв договор. В трайната и непротиворечива практика на ВКС е прието, че договорът за заем е реален договор, в чиито фактически състав се включва освен съгласие и предаване на вещите, които са негов предмет/ решение № 837 от 13.12.2010 г. по гр. д. № 1727/2009 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 174 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 5002/2008 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС и др./. Установяването на плащане също не е достатъчно, тъй като не може да се презюмира, че плащането на суми се извършва на основание договор за заем. Основанието подлежи на доказване от страната, която се позовава на него/решение № 390 от 20.05.2010 г. по гр.д. № 134/2010 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 52 от 22.05.2009 г. по .д. № 695/2008 г. на І ТО на ТК на ВКС, решение № 141 от 8.3.2010 г. по т.д. № 798/2008 г. на ІІ ТО на ВКС/. В такъв смисъл за недоказаност на договора за заем са и решаващите мотиви в обжалваното решение на Великотърновския апелативен съд, с които е потвърдено решението на Великотърновския окръжен съд за отхвърляне на исковете. Този краен извод не би могъл да бъде променен дори при подробно обсъждане на доводите и възраженията на касатора и аргументиране от страна на въззивния съд на причините за кредитиране на приетите по делото съдебно-счетоводни експертизи. Макар и многобройни, доводите на касатора се свеждат до оспорване на редовността на воденото от дружеството счетоводство. Поради нередовната счетоводна документация според касатора трябва да се достигне до извода, че изготвените въз основа на счетоводството експертизи, са неверни. Тези доводи на касатора обаче не могат да променят доказателствената тежест-той е следвало да докаже реалното предаване на сумата на основание договор за заем, което не е сторил. Нередовно воденото счетоводство на дружеството не може да го освободи от тежестта на доказване по делото. Следователно, дори настоящата инстанция да отговори на въпросите на касатора в желания от него смисъл и да приеме, че в обжалваното решение въззивният съд не е обсъдил всички доводи и доказателства и не е мотивирал причините за възприемане на заключението, изходът на спора не би се променил. Ето защо касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България,
Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 165 от 28.06.2013 г., постановено по в. гр.д. № 130 по описа за 2013 г. на Великотърновския апелативен съд, Гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: