О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
София,03.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България,Пето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от председателя СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
дело № 1367 / 2008 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и чл.274, ал.2, изр.първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Пена Д. Т. , пълномощник на М. Р. М. срещу определението от 03.06.2008 г. по гр.д. № 2023/2008 г. на Софийския градски съд, ВК, ІV-то „д” отделение, с което е върната въззивната жалба вх. № 7* от 08.02.2008 г. срещу решението от 21.01.2008 г. по гр.д. № 4348/2005 г. на Софийския районен съд, гр.колегия, 32-ри състав. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на градския съд за разглеждане на въззивната жалба.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, а разгледана по същество за неоснователна поради следните съображения:
С молбата от 07.12.2005 г. /л.39 от гр.д. № 4348/2005 г./ М. Р. М. , чрез пълномощника си адв. Пена Д. Т. е поискала на основание чл.174 ГПК /отм./ да бъде конституирана като трето лице помагач на ответниците по делото, образувано по предявения от М. Н. Т. и Р. В. К. срещу „Р” АД и „Х” АД, гр. С. иск по чл.108 ЗС за признаване право на собственост и предаване владението върху ? идеална част /за първата ищца/ и върху 147.50/800 идеални части /за втория ищец/ от недвижим имот в гр. С.. П. си интерес от встъпването молителката е обосновала с това, че в качеството си на наследник по завещание на Н. В. Д. , притежава право на собственост върху процесния имот в размер на 147.50/800 идеални части. Със същата молба е поддържала, че ищецът Р. В. К. не е собственик на имота, тъй като договорът за продажба на наследствени права от 27.02.1997 г. бил неистински. С допълнителна молба от същата дата /07.12.2005 г./ молителката /сега частен жалбоподател/ поискала да бъде конституирана като помагач единствено на ищцата М. Т.
С определение от 07.12.2005 г. М. била конституирана като трето лице помагач на ищцата М. Н. Т.
С първоинстанционното решение ревандикационните претенции са били уважени, така както са предявени.
В подадената от нея въззивна жалба М. Р. М. е поискала отмяна на решението в частта му, с която е уважена претенцията на Р. В. К. и отхвърляне на предявения от последния иск.
Обжалваното определение е законосъобразно.
При встъпване на подпомагаща страна в чужд исков процес или допълнително встъпване по чл.174 ГПК /отм./, а понастоящем по чл.218 ГПК /ДВ, бр.59 от 2007 г./, третото лице участвува с цел да се издействува благоприятно решение за една от главните страни, на която встъпилото лице помага в защита на своя интерес. Правото на участие на встъпващия произтича от неговия интерес да бъде постановено решение в полза на подпомаганата страна. Такъв интерес би бил налице, когато по изключение силата на решението се разпростира и спрямо третото лице; когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице. Встъпилото в процеса трето лице помагач може да извършва и процесуални действия, които противоречат на действията и обясненията на подпомаганата страна /срвн. чл.177, ал.2 ГПК – отм., респ. чл.221, ал.2 ГПК /нов/. С процесуалните си действия третото лице помагач въздействува върху съдържанието на решението, като е обвързано от силата на пресъдено нещо и може да се позовава на нея в отношенията си с противната страна, докато за вътрешните отношения между подпомагана и подпомагаща страна важи задължителната сила на мотивите /чл.179 ГПК, отм., респ. чл.223 ГПК/.
В случая, липсва интерес за М. Р. М. , като трето лице помагач на ищцата М. Н. Т. , да обжалва първоинстанционното решение, тъй като претенцията на подпомаганата от нея страна е уважена изцяло и решението я удовлетворява напълно. От друга страна, доколко другият ищец – Р. В. К. притежава права на собственост върху процесния недвижим имот или не, с оглед оспорването на договора за продажба на наследство от 27.02.1997 г., ако искът на този ищец бъде отхвърлен, съдебното решение не би рефлектирало върху правната сфера на третото лице помагач на ищцата М. Н. Т. Ако претендираните от Р. В. К. права на собственост не бъдат съдебно признати, това не би довело до пряко или косвено признаване на правата, претендирани от третото лице помагач на ищцата М. Н. Т. , предвид изложеното относно действието на съдебното решение в отношенията на встъпилото лице със страната, на която помага.
Предвид на всичко това, законосъобразно въззивният съд е приел, че е недопустимо чрез допълнителното встъпване по реда на чл.174 ГПК /отм./, респ. чл.218 ГПК, третото лице да подпомага единия от ищците, отричайки правата, претендирани от друг ищец по същия правен спор с общата искова молба.
В обобщение, обжалваното определение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 03.06.2008 г. по гр.д. № 2023/2008 г. на Софийския градски съд, ВК, ІV-то „д” отделение, с което е върната въззивната жалба на М. Р. М. срещу решението от 21.01.2008 г., по гр.д. № 4348/2005 г. на Софийския районен съд, гр.колегия, 32-ри състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛ