О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
гр. София, 30.06.2010 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 580 по описа за 2009 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. Г. Б. , Д. Т. Т., Е. Т. Т., Ц. Т. В., А. П. В., Т. Н. Г., А. Р. Д., Ц. Р. Д., Х. С. Г., И. П. С., П. И. С., И. И. С. , М. Б. Б., О. К. Ц., А. К. Д. , А. П. М. , В. Е. С. и М. Ш. Г. Е. , чрез пълномощника им адв. П срещу определение № 373/02.07.2008 г., по ч.гр.д. № 936/2008 г., по описа на СГС, II-а въззивно отделение, с което е оставена без уважение частната им жалба с вх. № 6591/06.02.2008 г., срещу разпореждане от 08.01.2008 г. по гр.д. № 27519/2007 г., по описа на СРС, 44 с-в, с което е върната исковата им молба с вх. № 49582/21.11.2007 г.
Касаторите се позовават като основание за допускане на касационния контрол на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК: обсъден е въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, като са посочили такава, а именно – Решение № 556/17.12.98 г., по гр.д. № 382/98 г., по описа на ВКС, 5-членен с-в; Решение № 127/17.12.84 г., по описа на ВС, ОСГК; Определение № 44/10.06.99 г., по ч.гр.д. № 63/99 г., по описа на ВКС, II г.о. и Определение № 54/13.04.99 г., по гр.д. № 209/99 г., по описа на ВКС, I г.о., и са представили преписи от последните три съдебни акта.
Ответникът по частната касационна жалба – „Агенция д. и. в страната” ЕООД не е депозирал писмен отговор по чл. 276, ал. 1 от ГПК.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
На първо място, касаторите не са формулирали материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС, въпреки дадените им изрични указания в тази насока от СГС, с разпореждане от 28.05.2009 г., въз основа на Определение № 275/21.05.2009 г., по ч.гр.д. № 125/2009 г., на ВКС, I г.о. При излагането на същия, те единствено са цитирали решения и определения на ВКС, копия на част от които са представили като практика, на която противоречи обжалваният съдебен акт,т.е. липсва изложена ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното определение в противоречие с практиката на ВКС, като по същество се смесват основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, доколкото в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК са изложени доводи за неправилност на въззивния акт (чл. 281, т. 3 от ГПК), но с аргументация по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, на наведеното по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основание.
На второ място, независимо от това, съгласно основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, на което касаторите са се позовали с изложението, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните определения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, но не всяка практика, а само със задължителната такава – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 от ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 от действащия ГПК. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира, че в настоящия казус не е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, доколкото посочената от касаторите практика на ВКС (решения и определения), в противоречие с която, според тях, е обжалваното определение на СГС, не е от кръга на задължителната такава, посочена по-горе.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 373/02.07.2008 г., по ч.гр.д. № 936/2008 г., по описа на СГС, II-а въззивно отделение, по частната касационна жалба на Б. Г. Б. , Д. Т. Т., Е. Т. Т., Ц. Т. В., А. П. В., Т. Н. Г., А. Р. Д., Ц. Р. Д., Х. С. Г., И. П. С., П. И. С., И. И. С. , М. Б. Б., О. К. Ц., А. К. Д. , А. П. М. , В. Е. С. и М. Ш. Г. Е. , подадена чрез пълномощника им адв. П, с вх. № 23732/05.09.2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: