3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
София, 02.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1155/2011 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Г. от [населено място] срещу решение №84 от 17.05.2011г по гр.дело № 151/2011г. на Ямболски окръжен съд в частта , с което е потвърдено решение от №772 от 05.01.2011г на Ямболски РС е уважен иск срещу касатора и на основание чл232 ал.2 от ЗЗД по два договора за наем на земеделска земя .
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се поставя въпрос ,могат ли договорите за наем да имат обратно действие ,т.е ако един договор е сключен на 20.02.2008г ,може ли с него да се приеме ,че същият действа от 01.10.2007г .Тезата е ,че подобна уговорка за „ обратно действие” противоречи на чл. 228 от ЗЗД и прави всички договорки относно останалите съществени елементи неясни и нищожни поради противоречие със закона. Поставя се и въпрос може ли такъв договор за наем да има силата на приемателно- предавателен протокол , относно земите , предмет на наемното правоотношение .Като основание за допускане до обжалване защитата сочи чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , конкретни съображения са основани единствено на поддържаната от защитата теза за нищожност на наемния договор , поради придадено му „ обратно действие „
В отговор ответникът „Е. фонд за земеделска земя” А., София, чрез пълномощника си адв. П. С. от АК-Я., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за касационното производство.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
Изведени са въпроси , на които трайната и следвана от съдилищата съдебна практика е дала разрешение , в съответствие с което е и обжалваното и в контекста на което разрешение поставените въпроси са неотносими . Договорите са юридически факти , от които възникват права и задължения за страните, каквото е и правото на вземане на наемателя по чл. 232 ал.2 от ЗЗД .С уговорения срок на действие на договора , както в случая , страните се съгласяват. Когато в текста на наемен договор се съдържат и констатации за факти от значение за поетите права и задължения , в тази част договорът има характер на частен документ с доказателствено значение , както е изтъкнал и въззивния съд .Въпросът за „обратното действие” няма отношение към договора в тези му съдържателни елементи , за подобно действие може да става дума при нормативното регулиране, свързано с действието на правните норми. Решаващите съображения на въззивния съд са основани на действието на конкретния договор за наем , неизпълнението на задължение на наемателя , а въпросите на защитата нямат връзка с тях .
Изложението не съдържа и допълнителните основания, на които да бъде разгледано искането за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК . Не се обосновава необходимост от запълване на празнина в закона по тълкувателен път, липса на практика по поставените въпроси или необходимост следвана съдебна практика да бъде доразвита в поддържана от касатора насока , да бъде променена чрез преодоляване на възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба и пр( ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС),. преформулира се единствено защитната теза , възражение , което няма опора в тълкуването на закона .Поради това Върховният касационен съд не приема довод за основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК . Практиката по приложението на чл.232, ал.2 ЗЗД е трайна и последователна, постановени са и решения по реда на чл.290 ГПК – напр. р. № 703 по гр.д. № 1060/2009 г. на IV г.о. ,в което относно формата за валидност на договора за наем е посочено, че тя може да е писмена, устна или с конклудентни действия. Няма пречка изпълнението на договора да започне преди подписването на писмено споразумение, щом е предоставено ползването на веща, няма пречка фактът да следва от установеното при подписването на договора .Полученото ползване може да се констатира както отделно, така и да следва от съдържанието на договора. Предаватено-приемателният протокол установява състоянието на веща към момента на съставянето му и има значение при спор за недостатъци на наетата вещ , което също е изяснен в практиката въпрос .
При този изход на делото следва да се присъдят разноски за касационното производство в полза на ответника .
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №84 от 17.05.2011г по гр.дело № 151/2011г. на Ямболски окръжен съд
ОСЪЖДА С. Г. Г. от [населено място] [улица] ДА ЗАПЛАТИ на „Е. фонд за земеделска земя” А., София , сумата 800 лева, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Председател
Членове 1
2