О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
София, 25.11.2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 317 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение, постановено на 25.07.2008 год. по в.гр.д. № 516/2008 год. Шуменския окръжен съд е оставил без разглеждане въззивната жалба на Е. „С. Петров“ срещу решението от 30.06.2006 год. по гр.д. № 3795/2005 год. на Шуменския районен съд. За да прекрати въззивното производство, Шуменският окръжен съд е приел, че жалбата е просрочена.
Определението на въззивния съд е обжалвано от Е. „С. Петров“, който се позовава на това, че ШОС неправилно е преценил редовността на призоваването му пред Шуменския районен съд, както и редовността на връчването на съобщението за изготвяне на решението. Към частната жалба е приложил доказателства, че не е променял регистрирания си адрес на управление, както и декларация от С. Б. – съсед на адреса.
Частната жалба е допустима по смисъла на чл.275 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Гр.д. № 3795/2005 год. е образувано по осъдителен иск на „Бета 2002″О. гр. В. срещу едноличния търговец за заплащане на сумата 5200 лв., представляваща незаплатена главница и изтекли лихви по договори за покупко-продажба на газирани напитки. Няма спор, че седалището на едноличния търговец е в гр. Ш. и този, който е посочен в исковата молба. Шуменският районен съд, който е бил сезиран със спора е насрочил първото с.з. по него за 31.01.2006 год. Призовката за Е. „С. Петров“ е изпратено по адреса на регистрация в гр. Ш., ул.“Васил А. ; № 46 вх.2 ап.39. Призовката е върната на 17.01.2006 год. в цялост с отбелязване на връчителя, че по сведение на съседката от ап.26 Светлена Б. , П. е напуснал адреса. Поради това, на 19.01.2006 год. съдията-докладчик е приложил по отношение на призовката чл.51 ал.4 ГПК. Съдебното заседание е проведено, като е даден ход в отсъствие на ответника. За следващото съдебно заседание, въпреки разпоредбата на чл.41 ал.6 ГПК, на ответника отново е била изпратена призовка на същия адрес. Тя отново е върната в цялост с отбелязване от 10.03.2066 год. на връчителя, че „..адресът е посещаван многократно, вкл. в почивните дни, но лицето не е намерено. По сведение на съседката С. Б. , лицето рядко се прибира на адреса.“. На 13.03.2006 год. и по отношение на тази призовка е приложен чл.51 ал.4 ГПК. Съдът е събрал допуснатите доказателства, дал е ход по същество и на 30.06.2006 год. е постановил решение по спора. Съобщение за изготвяне на решението отново е било изпратено на адреса. Върнато е в цялост с отбелязване от призовкаря, че при многократно посещение на адреса лицето не е намерено. По сведение на съседи живее във В. Търново. На 13.09.2006 год. и по отношение на съобщението е приложен чл.51 ал.4 ГПК (отм.).
Становището на ВКС, състав на І т.о., че частната жалба е неоснователна, произтича от следното:
Проверката за законосъобразността на определението се свежда до преценката дали ШРС правилно е приложил чл.51 ал.4 ГПК. Становището на настоящия съдебен състав е, че правилно е приложена разпоредбата на чл.51 ал.4 ГПК и връчването на призовките и съобщението за изготвяне на решението е редовно.
Доводите по частната жалба на Е. „С. Петров“ се основават на неправилното разбиране, че чл.51 ал.4 ГПК може да бъде приложен единствено в случай, че адресът е променен в регистъра, а исковият съд не е уведомен за това. Именно поради това се изтъква довода, че не е имало промяна в регистрирания адрес на управление. Страната по делото е търговец. Независимо, че като адрес на управление в регистъра е посочен домашният адрес на П. , по отношение на него се прилага не ал.4 на чл.51 ГПК (отм.), като редът за призоваването на Е. е идентичен с реда за призоваване на ЮЛ. Разпоредбата на изр.2 на ал.4 има предвид фактическа промяна на адреса на управление, която не е отразена в търговския регистър. Ако на регистрирания адрес няма офис или такъв има, но не е действащ и могло да бъде намерен представител на търговеца, то и в този случай следва прилагането на чл.51 ал.4 ГПК. Адресът на управление не съставлява самоцелно изискване към регистрацията на търговеца, а е материализира задължението за публичност на дейността и възможността за контакти, връчване на книжа и пр. Поради това, неизползуването на адреса като „канцелария“ на търговеца и неосигуряването на достъп до него за връчване и получаване на книжа, съставлява фактическа промяна на този адрес – невписана в търговския регистър.
В случая, Шуменският районен съд е могъл да приложи чл.41 ал.6 ГПК, тъй като е налице редовно връчване (по чл.51 ал.4 ГПК) на първата призовка по делото. Процесуалните му действия, обаче, са били по-благоприятни за Е. „С. Петров“ и опитът за връчване на книжа е бил неколкократен. Без значение е дали посочването от съседите, че П. живее във В. Търново е достоверно или не. За периода на първоинстанционното производство търговецът неколкократно е търсен на адреса, не е намерен, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл.51 ал.4 ГПК, както по отношение на призовките, така и по отношение на съобщението по чл.52 ГПК. Въззивният съд правилно е приел, че първоинстанционното решение е влязло в сила през м.ІХ.2006 год., поради което депозираната на 30.05.2008 год. въззивна жалба е просрочена.
Предвид на горното Върховният касационен съд, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 25.07.2008 год. по в.гр.д. № 516/2008 год. Шуменския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.