О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
Гр. София, 25.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1030/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. ПЕТРОЛ Е. /н/ [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 2609 от 13.12.2017 г. по в.т.д.№ 2766/2017 г. на Апелативен съд – София, ТО, 9 състав, с което е отменено решение № 450/01.03.17 г. по т.д.№ 1337/2015 г. на СГС, ТО, VІ-22 състав в обжалваната част – за определяне началната дата на неплатежоспособността на КАРНЕ–М Е. [населено място], а именно – 13.11.2014 г., като вместо това за начало на състоянието на неплатежоспособност е определена датата 25.06.2014 г.
В жалбата се съдържат доводи, съставляващи касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Оспорва се основният извод на съда, че длъжникът не е оборил презумпцията за неплатежоспособност по чл.608 ал.3 ТЗ. Поддържа се, че съдът неоснователно е игнорирал заключението на вещото лице, според което до 2015 г. длъжникът е бил в състояние с наличното си имущество да покрие паричните си задължения с настъпил падеж, като последните не могат да бъдат покрити само при отчитане предсрочната изискуемост на договорите за кредит, обявена от молителя К. АД /н/ на 13.11.2014 г. Според касатора, ирелевантни за предмета на спора са фактите, кога кредитите са били отнесени в просрочие, чрез вътрешни счетоводни операции на Банката, недоведени до знанието на длъжника. По тези съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и да се постанови друго по същество, с което за начална дата на състоянието на неплатежоспособност на КАРНЕ-М Е. да се приеме датата, определена от състава на СГС.
Искането за допускане на касационно обжалване на решението е основано на въпроса, дали следва да се счита за оборена презумпцията за неплатежоспособност по чл.608 ал.3 ТЗ, в редакция след изменението на закона /обн. ДВ, бр.105/2016 г./, когато длъжникът преди обявяване на предсрочната изискуемост е спрял определени плащания към кредитор, но цялостното му икономическо състояние е позволявало да погаси паричните задължения с настъпил падеж, като тази възможност е отпаднала едва с обявяване на предсрочната изискуемост на вземането. Твърди се, че липсва формирана практика на ВКС по приложението на чл. 608 ал.3 ТЗ след посоченото изменение /ДВ, бр.106/2016 г./, евентуално, че приетото от съда по въпроса противоречи на практиката на ВКС по чл.290 ГПК, евентуално, че е налице очевидна неправилност на обжалвания акт – основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 ГПК.
С писмен отговор, подаден от КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА АД /н/ – [населено място], чрез процесуален пълномощник, се оспорва основателността на касационната жалба, както и се излагат съображения, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Длъжникът КАРНЕ–М Е. /н/ – [населено място] не е депозирал отговор срещу касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Жалбата изхожда от легитимирана страна, подадена е в указания 7-дневен срок по чл.633 ТЗ и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да достигне до извод, че за начална дата на неплатежоспособността следва да се определи моментът, в който длъжникът е спрял да обслужва задълженията си към банката – молител, обобщено мотивите на въззивния съд се свеждат до това, че длъжникът не е оборил презумпцията за неплатежоспособност, установена с нормата на чл.608 ал.3 ТЗ. Според нея, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, а спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземанията на определени кредитори. За оборването й е необходимо длъжникът да установи обективно финансово-икономическо състояние към момента на спирането на плащанията, което му позволява да покрива текущите си задължения с краткотрайните си активи. Липсата на предоставен от страна на длъжника достъп до счетоводната му документация е пречка последното да бъде установено по делото. От друга страна, заключението на вещото лице за финансово-икономическото състояние на длъжника е дадено на база на ГФО, Г., счетоводен баланс и ОПР за съответните години, като неосигуряването на възможност за извършване на проверка в счетоводството на длъжника води до невъзможност да се провери тяхната документална обоснованост и достоверност, поради което и съдът не може да основе решението си на тях. Например, според вещото лице, в ГФО за 2014 г. не са отразени последиците от обявената на 13.11.2014 г. предсрочна изискуемост на задълженията на длъжника към К. АД по договорите за кредит, чиито главници възлизат на 40 950 х. лв. При съобразяването им като краткосрочни към 31.12.2014 г., коефициентът за обща ликвидност би възлизал на 0.3. В допълнение, ако се спаднат вземанията, които са били декларирани като краткосрочни през 2014 г., но са останали несъбрани през 2015 г., посоченият показател би спаднал на 0.074 към 31.12.2015 г. Съдът е акцентирал и върху фактите, установени от вещото лице, че към релевантния период краткотрайните активи на длъжника се състоят почти само от вземания и липсват материални запаси, че дружеството е декапитализирано, че коефициентите за финансова автономност са били под норматива, а финансовите му резултати са загуба, със съответното им значение за спора.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, по следните съображения:
На първо място въпросът, формулиран в изложението на касатора по чл.284 ал.3 ГПК, е изцяло фактически обусловен, обвързан от проведеното по делото доказване и интерпретацията му, направена от касатора. На следващо място той е основан на доводите, че цялостното финансово-икономическо състояние на длъжника му е позволявало да покрива текущите си парични задължения през финансовата 2014 г. до обявяване на предсрочната изискуемост на кредитните задължения. Такъв извод обаче в обжалваното решение липсва. Частта от заключението на вещото лице, на която касаторът се позовава, е извадена вън от контекста, т.к. е относима към изясняване на факта, дали длъжникът е свръхзадължен, а не дали е неплатежоспособен. Поради това, така поставеният въпрос не е обусловил решаващата правораздавателна воля на съда и не се преценява като значим за резултата по конкретното дело. Неустановяването на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация мотивира съда да приеме, че такъв следва да бъде отказан, без да е нужна преценка за наличие на допълнителните основания на чл.280 ал.1 т.т.1 – 3 ГПК. Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. То не е идентично с основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, изложени в жалбата, нито в случая следва от тях.
Предвид гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2609 от 13.12.17 г. по в.т.д.№ 2766/2017 г. на Апелативен съд – София, ТО, 9 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: