О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
С., 09.03. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 829 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. П. К. чрез адв. В. Г. П. от АК – П. срещу въззивно решение № 128/28.03.2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 128/2011 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна Областна дирекция на МВР – Пазараджик чрез главен юрисконсулт С. Д. С. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение Пазарджишкият окръжен съд, като е потвърдил това на Пазарджишкия районен съд е отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 11 от. 1, т. 2 и т. 3 КТ на П. П. К. против Областна дирекция на МВР – П..
Съдът установил, че К. работила в Областна дирекция на МВР П. като „системен оператор, той и технически сътрудник в група „Секретариат и ЗКИ”. Тя била уволнена дисциплинарно за системни нарушения на трудовата дисциплина, включително и такива, за които преди това има наложено наказание „предупреждение за уволнение”. Съдът приел, че заповедта е мотивирана, в нея нарушенията са описани подробно в осем отделни пункта, като са индивидуализирани по време, характер и извършител.
Направен е извод, че само нарушението по т. 4 не е установено от работодателя, доказано извършването на останалите от К..
Намерено е за неоснователно и оплакването на служителя, че Областна дирекция на МВР – П. не е неин работодател.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с които се обосновава изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Поставен е въпросът, след закриване на Национална „Полиция” със ЗИД ЗМВР /ДВ бр. 69/2008 г./ кой е работодател на служителите, работили в Областните дирекции „Полиция”, въпреки, че касатора е ищец и именно той – посочвайки Областна Дирекция на МВР – П. твърди, че това е и работодателя /надлежната страна по трудовото материално правоотношение/.
Разрешението на въззивния съд не противоречи на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение от състав на Върховен касационен съд, трето гражданско отделение по гр.д. № 241/2010 г. С него е постановено, че трудовите правоотношения на лицата, които са работили в ОДП, преминават към новосъздадените ОДМВР, а не към МВР, в какъвто смисъл се е произнесъл и съставът на Пазарджишкия окръжен съд.
К. е поискал допускане на касационно обжалване и с оглед разрешаване на следния въпрос „Следва ли лице, работещо по трудово отношение, да носи дисциплинарна отговорност за вменени му нарушения, когато те /нарушенията/ не са съобразени и не са индивидуализиране /но не са посочени конкретно/ с налагане на дисциплинарно наказание, нито пък е разгледано от съда, още повече, когато лицето съвместява повече от една длъжност, но е запознато със задълженията си по длъжностна характеристика само за едната от тях?”
Ако въпросът е дали в заповедта за уволнение нарушенията трябва да са индивидуализирани, то той се явява неотносим, доколкото съдът е приел, че това е сторено от работодателя. Несъгласието с формирания от съда извод само по себе си не е основание за касационно обжалване.
Ако въпросът е за съразмерността на наказанието с допуснатите нарушения, то той не се разрешава противоречиво от съдилищата. Постановеното от въззивния съд е в съответствие с трайно установената съдебна практика по тълкуване на чл. 189, ал. 1 КТ, като в случая преценката е и с оглед установената от съда системност на нарушенията по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, когато законът изрично предвижда най-тежкото дисциплинарно наказание.
Без значение е също така дали служителят съвместява две длъжностни, важното е какви са трудовите му задължения, а те са били известни на служителя, както е приел въззивния съд. Несъгласието с фактическите и правни изводи на съда не значи, че има противоречие със закона и неговото нормативно или казуално тълкуване.
В случая, П. К. е била системен оператор, както и технически сътрудник в група «Секретариат и ЗКИ» и нарушенията, за които й е наложено дисциплинарното наказание са свързани със същността на трудовите й функции: въвеждането на информация, документооборот, изпращане на писма, даване на информация – същностни задължения за заеманата длъжност. Установено е, че е извършвала справки в А. „БДС” на МВР без служебна необходимост, включително на нейни близки; множество и многократно е допускала грешки при отразяване на данни в А. «Документооборот», не е спазвала определения ред за регистрация на досъдебни производства, погрешно е изпращала документи, не е въвеждала материал в системата. Съдът също така установил, че К. била запозната с всички инструкции, окръжни и разпореждания на ръководството, с които са били предвидени определени правила за работата с документооборота, регистрацията и движението на заявителските материали и размяната на кореспонденция. Тя, както и останалите служителите е обучавана за работа с документите и в деловодната система
Въпросът „налице ли е неизпълнение на възложената работа по смисъла на чл. 187,т.3 КТ предвид конкретните задължения, залегнали в длъжностната характеристика на уволненото лице в светлината на конкретния казус” е свързан с правилността на въззивното решение, а не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както е и изрично разяснено с ТР 1-2009-ОСГТК ВКС. По правилността на въззивното решение, касационната инстанция се произнася по същество и със съдебно решение, ако допусне за разглеждане касационната жалба.
Последният въпрос, преформулиран от съда е налице ли е нарушение по чл. 187, т. 3 КТ – неспазване на техническите и технологическите правила, когато такива не са предвидени в длъжностната характеристика на служителя.
Този въпрос е разновидност на разгледаните по-горе, а и се явява неотносим, доколкото, както стана ясно съдът е приел, че нарушенията, за които е наказана К. са установени / с изключение на това, описано в т. 4/ и те са на задължения, които се следват от трудовите й функции, според заеманата длъжност, за които тя е била в известност, включително и обучавана.
От друга страна няма как да се констатира и противоречие с цитираните от касатора Р-204-2003-ІІ ГО и Р-798-2010-ІІІ ГО, в които се приема, че не може да се налага дисциплинарно наказание за действия или бездействия, каквито не са възложени по трудовото правоотношение на служителя или работника. Единият от способите за установяване съдържанието на задълженията на работника по трудовото правоотношение е чрез длъжностната му характеристика, но той не е единствен.
Колкото и подробно да са разписани задълженията, не е възможно, а и не е необходимо подробното описание на начина, по който трябва да се осъществи всяко едно действие от работника. Както е разяснено и в Р-800-11-ІV ГО ВКС, постановено по чл. 290 ГПК, нито работодателят може да възложи с длъжностна характеристика несвойствени задължения на работника, нито работникът може да не изпълнява задълженията си, произтичащи от естеството на възложената работа поради липсата или невръчването на длъжностна характеристика или поради непосочването на съответното задължение в нея.
Неизпълнението не може да се санкционира, само, ако служителят не е бил известен за съответното си задължение. В случая, както стана ясно, К. е била в известност със служебните си задължения, следвало е при изпълнението им да се съобразява със заповедите на ръководителите си, както и с подзаконовата нормативна база, като е преминала и съответното обучение.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 128/28.03.2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 128/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: