О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
София 18.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 286/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Б” А. гр. Б., подадена от пълномощника адв. К, срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд, № 1* от 18.11.2008г. по в.гр.д. № 710/2008г. с което е оставено в сила решение № 109 от 14.07.2008г. по гр.д. № 313/2008г. на Белослатинския районен съд в частта, с която са уважени исковете на Г. А. П. срещу „Б” А. за сумата 384,14 лв. обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, за сумата 384,14 лв. обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, за сумата 209,53 лв. обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, сумата 2792,47 лв. неизплатено трудово възнаграждение и сумата 323,46 лв. неизплатена сума за храна.
Ответникът Г. А. П. гр. Б. в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника му адв. М моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение в частта относно иска за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2792,47 лв. В останалата й част, предвид цената на всеки от останалите искове – под 1 000 лв., и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска за неизплатено трудово възнаграждение за сумата 2792,47 лв. въззивният съд е приел, че претенцията е установена от заключението на изслушаната пред районния съд счетоводна експертиза. Експертизата не е оспорена от работодателя, нито са ангажирани други доказателства в тази насока.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът „Б” А. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Излага съображения, че съдът е решил съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Пред никоя от двете инстанции не са събрани доказателства, установяващи по несъмнен начин исковата претенция. Към изложението са приложени две решения на ВКС които според касатора обосновават противоречието на въззивното решение с практиката на ВКС, изразяващо се в това, че по настоящото дело не са установени по несъмнен начин исковите претенции.
Върховният касационен съд намира, че не е налице посоченият от касатора критерий за селекция на касационните жалби, тъй като не се констатира твърдяното противоречие между въззивното решение на Врачанския окръжен съд и приложените решения. На първо място следва да се отбележи, че касаторът не е формулирал съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложените съображения, че претенцията за неизплатено трудово възнаграждение не е установена по несъмнен начин, представляват оплакване за необоснованост на съдебния акт /чл. 281, т. 3 ГПК/, което е основание за отмяна на неправилно решение съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК, но не е критерий за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На следващо място не се констатира и твърдяното противоречие. С решение № 202/29.05.1997г. по гр.д. № 256/97г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че въвеждането едностранно от работодателя на непълно работно време не му дава основание да заплаща само част от договореното трудово възнаграждение. В решение № 11/05.04.2002г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че работодателят дължи на работника трудово възнаграждение съобразно уговореното в индивидуалния трудов договор, а разпоредбите на КТД са приложими само когато са по-благоприятни за работника. Разгледаните в приложените решения материалноправни въпроси не са предмет на спора по настоящото дело и не обосновават противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд, № 1* от 18.11.2008г. по в.гр.д. № 710/2008г. В ЧАСТТА, относно претенцията за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2792,47 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Б. – М. ” А. гр. Б. срещу същото решение в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва В ЧАСТТА, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно в останалата част, с която не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Председател:
Членове: