О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
София, 10.06. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело № 287/2009.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адв. И процесуален представител на К. М. Л. от град П., въззивно определение №663/11.3.2009 г. по ч.гр.д. №621/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ХІV-ти граждански състав.
Обстоятелствата по делото са следните:
К. М. Л. от град П. е предявила против Р. Д. Ц. от същия град иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД. В исковата молба е направено искане за допускане на обезпечение на иска за 8000 евро с левова равностойност 15646,64 лева, представляващи двоен размер на капаро по сключен между страните на 08.01.2004 г. предварителен договор за покупко-продажба на ? идеална част от дворно място, находящо се в град П., ЦГЧ, ул.”Г” №26, цялото от 246 кв.м, ведно с първия етаж от построената в същото дворно място полумасивна жилищна сграда с висок призем, състоящ се от две стаи, кухня, салон и килер с обща жилищна площ от 90 кв.м, ведно с ? идеална част от избената част на сградата, обособена като отделна изба с площ от 20 кв.м, ведно с ? идеална част от таванско подпокривно пространство и ? идеална част от общите части на сградата и пералнята в двора, съставляващо парцел ****, кв.82 по плана на град П., ЦГЧ, при съседи: наследници на Н. С. , наследници на М. Б. , наследници на А. П. З. и ул.”Г” и М. – офис със застроена площ от 22,81 кв.м и разгъната площ от 45,65 кв.м, който магазин е ситуиран в югозападния ъгъл на описаното по-горе място, чрез налагане на възбрана върху ? идеална част от описания поземлен имот и върху ? идеална част от магазина и офиса, собственост на ответника.
С определение от 15.01.2009 г. по гр.д. №167/2009 г. Пловдивският районен съд, ХІХ-ти състав, е оставил без уважение искането за допускане на обезпечение върху посочените имоти.
С определение №663/11.3.2009 г. по ч.гр.д. №621/2009 г., по частна въззивна жалба от ищцата К, Пловдивският окръжен съд е оставил в сила определението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че съгласно чл.391 ГПК обезпечение на иск се допуска когато искът е допустим и вероятно основателен и когато без него страната ще бъде затруднена да изпълни евентуално позитивно за нея съдебно решение. В процесния случай е прието, че искът е допустим и вероятно основателен. Прието е също така, че ищцата не е посочила факти и обстоятелства, които да обосновават наличие на обезпечителна нужда, като алтернативно съдът е приел, че дори и самото неплащане на процесната сума от няколко години да обосновава такава обезпечителна нужда, молбата е неоснователна, тъй като исканата обезпечителна мярка е несъразмерна с обезпечителния интерес – стойността на имота надхвърля неколкократно този интерес. Поради това въззивната инстанция е стигнала до извод, че допускането на подобна обезпечителна мярка би довела до незаконосъобразно и необосновано ограничаване правото на собственост на ответника.
Срещу въззивното определение на Пловдивския окръжен съд е подадена частна касационна жалба от ищцата К. М. Л., с оплаквания за неправилност. В жалбата се акцентира на факта, че може да бъде допуснато обезпечение върху ? идеална част от магазина с офис, който е ситуиран в югозападния ъгъл на дворното място и който е годен предмет на самостоятелно разпореждане, както и че е не представлява жилище. Навежда се довод, че възбраната върху посочения обект не осуетява ползването му, нито дори разпореждането с него, а до принудително изпълнение върху него би ду достигнало само ако не е налице доброволно плащане на исковата сума. Навежда се и довод относно приложението на разпоредбата на чл.393, ал.2 ГПК и нейната неприложимост спрямо посочения обект.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като съществени процесуалноправни въпроси се сочат приложимостта или неприложимостта на чл.393, ал.2 ГПК, за обезпечителна мярка и обезпечителния интерес.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното определение, за отмяна на обжалваното определение и постановяване на такова, с което да бъде допуснато обезпечение на иска.
Ответникът по частната касационна жалба – Р. Д. Ц., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Налице са визираните в изложението съществени процесуалноправни въпроси.
Разгледана по същество тя е частично основателна по следните съображения:
Частната жалба е основателна в частта й относно магазина с офис. Посоченият обект не попада в хипотезата на чл.393, ал.2 ГПК. Налице е обезпечителна нужда. Същата се презумира при липсата на данни, които да я опровергават. Исканата обезпечителна мярка не е несъразмерна с обезпечителния интерес. Необосновано, без наличието на каквито и да е доказателства, въззивната инстанция е приела, че обезпечителната мярка надхвърля неколкократно обезпечителния интерес. Посочената в предварителния договор цена, както и местонахождението на обекта сочат, че исканата обезпечителна мярка съответстват на обезпечителния интерес.
В останалата част атакуваното определение е правилно. Останалите обекти в имота се обхващат от хипотезата на чл.393, ал.2 ГПК, поради което е налице законово основание за недопускане на обезпечението по отношение на тях.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е отказано допускане на обезпечение по отношение на магазина с офис и се постанови такова чрез налага на възбрана върху него съобразно идеалните части, собственост на ответника по исковата молба.
Водим от горните съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване определение №663/11.3.2009 г. по ч.гр.д. №621/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ХІV-ти граждански състав.
ОТМЕНЯ определение №663/11.3.2009 г. по ч.гр.д. №621/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ХІV-ти граждански състав, в частта, с която е оставено в сила определение от 15.01.2009 г. по гр.д. №167/2009 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХІХ-ти състав, в частта с която е оставено без уважение искането на К. М. Л. от град П., за допускане на обезпечение на предявения от нея против Р. Д. Ц. от град П., иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД, за заплащане на сумата 15646,64 лева, представляваща левовата равностойност на дадено капаро от 4000 евро в двоен размер по сключен между тях предварителен договор от 08.01.2004 г. на ? идеална част магазин с офис със застроена площ от 22,81 кв.м и разгъната площ от 45,65 кв.м, който е ситуиран в югозападния ъгъл на дворно място, находящо се в град П., ул.”Г” №26, цялото с площ от 246 кв.м, съставляващо парцел ****, кв.82, по плана на град П., ЦГЧ, при съседи: наследници на Н. С. , наследници на М. Б. , наследници на А. П. З. и ул.”Г”, и ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявения от К. М. Л., ЕГН – 5108214613, от град П., ул.”Т” №21 ет.5, ап.5, против Р. Д. Ц., ЕГН – 4397244624, от град П., ул.”Г” №26, ет.2, иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД, за заплащане на сумата 15646,64 лева, представляваща левовата равностойност на дадено капаро от 4000 евро в двоен размер по сключен между посочените лица предварителен договор от 08.01.2004 г., чрез налагане на обезпечителна мярка “В”, на ? идеална част магазин с офис със застроена площ от 22,81 кв.м и разгъната площ от 45,65 кв.м, който е ситуиран в югозападния ъгъл на дворно място, находящо се в град П., ул.”Г” №26, цялото с площ от 246 кв.м, съставляващо парцел ****, кв.82, по плана на град П., ЦГЧ, при съседи: наследници на Н. С. , наследници на М. Б. , наследници на А. П. З. и ул.”Г”.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД.
ПОТВЪРЖДАВА определение №663/11.3.2009 г. по ч.гр.д. №621/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ХІV-ти граждански състав, в останалата част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: