О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
София, 24.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 6963/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. Л. Т., чрез пълномощника адв.И. Сомова, срещу решение 1325/27.06.2014 г. по гр.д.№ 1387/ 2014 г. на Апелативен съд-София, гражданско отделение, 10 състав.
Ответникът по касационната жалба Л. Т. Н. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника му адв.И. Н. я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение е отменено решение №106/ 28.02.2014 г. по гр.д.№778/2013 г. на Софийски окръжен съд и вместо него е постановено прекратяване на осиновяването на ответника- касатор в настоящото производство, от ответника по касационната жалба, допуснато с определение от 30.12.1960 г. на Б. народен съд.За да постанови своя съдебен акт въззивният съд е направил извод,че отношенията между страните са разстроени. Касаторът е бил осиновен по време на брака между родната му майка и осиновителя.След 1985 г. страните не поддържат никакви отношения. Осиновителят заминал за Германия, а след това бракът му с майката на осиновения бил прекратен.През 1991 г. се опитал да влезе в къщата, ползването на втория етаж от която му бил предоставен с бракоразводното решение,но било заключено. Според свид.Н. касаторът не го пускал в къщата. При тези факти е приел,че осиновителната връзка е придобила формален характер и не изпълнява своето основно предназначение-да осигури емоционална близост,уважение и доверие между страните и поради това следва да бъде прекратена.Посочил е, че е без значение каква е първопричината за настъпилото разстройство в отношенията и че не може да се приеме при неговата продължителност,че са налице временни трудности и преодолими различия.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа,че е налице такова по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Навежда довод,че в практиката си повечето съдилища приемат,че липсата на контакти между осиновител и осиновен,макар и довели до отчуждение между тях, не са от основанията визирани от разпоредбата на чл.106 ал.1 т.2 СК.Счита, че понастоящем е настъпила промяна в отношенията между родители и рождени деца, които в последните години не поддържат непрекъснати отношения по финансови причини или защото живеят в различни населени места, но те нямат правната възможност да прекратят родствената си връзка. Намира за по-правилна практиката на съдилищата, която възприема рестриктивно тълкуване на чл.106 ал.1 т.2 СК . Според тази практика запазването на осиновителната връзка е в интерес на осиновения и обществото , прекратяването на осиновяването следва да се допуска в изключителни случаи, когато са установени обстоятелства,сочещи непреодолима криза в отношенията. Изброява четири решения на апелативни съдилища,за които няма данни дали са влезли в сила и определение на ВКС постановено в производство по чл.288 ГПК.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Касационното обжалване според сега действащата законова уредба не е задължително, а селективно. За да бъде допуснато е необходимо обжалващата страна да докаже наличието на общо и допълнително основание. Общо основание според разрешенията в ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК- т.1, е извеждането на правен въпрос,обусляващ решаващите изводи на въззивния съд по спора.К. съд не може да го формулира въз основа на оплакванията и твърденията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало. В изложението си касаторът не е поставил такъв въпрос. Не е доказано и твърдяното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като няма данни цитираните и приложени решения да са влезли в сила.Само ако са влезли в сила те представляват съдебна практика, според разрешенията в цитираното ТР-т.2. Определението на ВКС по чл.288 ГПК също не е от категорията съдебна практика, тъй като с него не се създава сила на пресъдено нещо.Противоречива съдебна практика ще е налице, ако касаторът представи влезли в сила съдебни решения, разрешенията по поставения правен въпрос в които противоречат на приетото в обжалваното решение. Същите следва да постановени при идентична фактическа обстановка и да се направи пълен анализ и съпоставка на съдържащите се в тях изводи.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които са установени с приложения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено,че е заплатено адвокатско възнаграждение в брой.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1325/27.06.2014 г. по гр.д.№1387/2014 г. на Апелативен съд-София, гражданско отделение, 10 състав.
ОСЪЖДА И. Л. Т. да заплати на Л. Т. Н. сумата 400/четиристотин/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: