Определение №319 от 41024 по ч.пр. дело №1106/1106 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№319

С..25.04.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1058/2011 година

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] срещу решение № 846 от 23.12.2010 г. по в.т.д.№ 1026/2010 г. на Апелативен съд – П., с което е обезсилено решение № 59 от 09.06.2010 г. по т.д.№ 520/2009 г. на Окръжен съд – Стара Загора и е прекратено производството по делото като недопустимо.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението на основанията по чл.281 ГПК. Твърди се, че с установителния иск по чл.422 ГПК се цели установяване на оспореното вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Отмяната на постановеното незабавно изпълнение и обезсилването на издадения изпълнителен лист по реда на чл.419 ГПК, не води до дерогиране на изпълнителното основание – заповедта за изпълнение.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправен въпрос – за допустимостта на иска по чл.422 ГПК, след като в хода на производството е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилен издадения изпълнителен лист. В изложението са формулирани и други процесуалноправни въпроси, неразривно свързани с основния въпрос – за изпълнителното основание при уважено заявление по чл.417 и за последиците от успешно проведена защита по реда на чл.419 ГПК, спрямо заповедта за изпълнение.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник оспорва основанието за достъп до касация, а по същество счита въззивното решение за правилно. От дружеството е постъпила частна жалба срещу определение № 158/25.01.2011 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молба за изменение на решението в частта за разноските. По съображения, подробно изложени в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанието по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е приел, че за ищеца – ДФ”Земеделие” е отпаднал правният интерес от установителния иск по чл.422 ГПК за вземането, след като с влязъл в сила съдебен акт е отменено разпореждането за незабавно изпълнение на издадената по реда на чл.417, т.2 ГПК заповед и е обезсилен издаденият изпълнителен лист. С оглед на това са приложени последиците по чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, като е обезсилено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за сумата 2 544 865.72 лв. – главница и 1 786 921.29 лв. – лихва, дължими за неизпълнение на договор за предоставяне на финансова помощ по програма С., ведно със законната лихва от подаване на заявлението и е прекратено производството по делото.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото.
Поставеният основен процесуалноправен въпрос е значим за изхода на делото, предвид правните изводи на въззивния съд. Налице е и предпоставката по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид вече създадената задължителна съдебна практика по поставения въпрос – така, напр. решение № 88 от 27.05.2011 г. , решение № 89/02.06.2011 г. на ІІ т.о. на ВКС /служебно известни на настоящия състав и надлежно публикувани/, в отклонение от която е даденото от въззивния съд разрешение.
Останалите доводи на касатора са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК.
С оглед основателността на искането за достъп до касация на ДФ”Земеделие”, частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК подлежи на разглеждане заедно с касационната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 846 от 23.12.2010 г. по в.т.д.№ 1026/2010 г. на Апелативен съд – П..
УКАЗВА на касатора ДФ”Земеделие” да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 66 625.74/ шестдесет и шест хиляди шестстотин двадесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в същия срок да представи по делото платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, за насрочване на делото за разглеждане на жалбата.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top