3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
София, 26.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1848/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 286 от 14.12.2012г., постановено по т. д. № 1034/2012 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК касационната жалба на дружеството – частен жалбоподател против въззивно решение № 112 от 04.07.2012 г. по в. гр. д. № 190/2012 г. на Ямболски окръжен съд, прекратено е производството по делото и е присъдено юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК на ответника по жалбата Агенция по заетостта.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че изводите на първия тричленен състав за предявени по делото обективно съединени искове по чл.422 ГПК с цена под 5 000 лв. са необосновани и незаконосъобразни.
Ответникът Агенция по заетостта – [населено място], оспорва частната жалба като неоснователна в писмен отговор по чл.276 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без разглеждане касационната жалба, тричленният състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че жалбата е недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно решение по в. гр. д. № 190/2012 г. на Ямболски окръжен съд не подлежи на касационен контрол по силата на чл.280, ал.2 ГПК. Изводът за необжалваемост на решението е обоснован с гражданския характер на делото и с цената на предявените по делото искове с правно основание чл.422 ГПК, която не надхвърля предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг от 5 000 лв. за достъп до касационен контрол по граждански дела. Т. състав е преценил, че с въззивното решение са разгледани няколко обективно съединени иска по чл.422 ГПК с предмет отделни вземания, всяко на стойност под 5 000 лв., за неустойки и лихви, произтичащи от три отделни договора между страните. Поради това е счел, че за допустимостта на касационното обжалване е от значение цената на всеки един от съединените искове, която се съизмерява с размера на отделното вземане за неустойка и лихви.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба срещу определението за оставяне на касационната жалба без разглеждане е неоснователна.
С изменението на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Законодателното изменение е в сила от 21.12.2010 г., след която дата на касационно обжалване подлежат само въззивните решения по граждански и търговски дела с цена на иска над 5 000 лв., съответно над 10 000 лв.
Правилен е изводът на първия тричленен състав, че обжалваното пред него въззивно решение е изключено от обхвата на касационния контрол по силата на изричната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК. С депозираната пред Ямболски районен съд искова молба ищецът Агенция по заетостта е поискал да се установи по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземания към длъжника [фирма], както следва : Вземания за сумите 4 442.80 лв. и 1 271.54 лв., представляващи неустойка и лихви за забава по договор от 03.07.2006 г.; Вземания за сумите 604.02 лв. и 172.85 лв. – неустойка и лихви за забава по договор от 19.10.2007 г.; Вземания за сумите 510.46 лв. и 146.10 лв. – неустойка и лихви за забава от 29.10.2007 г. Вземанията са индивидуализирани по основание и размер така, както са отразени в заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена в проведеното срещу ответника – длъжник заповедно производство. Индивидуализацията сочи, че всяко от включените в заповедта и в исковата молба вземания произтича от самостоятелен правопораждащ факт, а това обстоятелство – както правилно е приел и първият тричленен състав, предполага защита чрез отделен иск по чл.422 ГПК. Цената на отделните искове се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.1 ГПК – от размера на конкретното вземане, и именно тази цена, а не общият сбор от всички вземания, е меродавна за преценката дали въззивното решение подлежи или не на касационно обжалване от гледна точка на въведените с чл.280, ал.2 ГПК ограничения за достъп до касационен контрол. В случая размерът на нито едно от вземанията по трите договора не надхвърля сумата 5 000 лв., което мотивира настоящия състав да приеме за правилен извода в обжалваното определение, че въззивното решение, признаващо вземанията за съществуващи, не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
Като е оставил без разглеждане касационната жалба срещу неподлежащото на касационен контрол въззивно решение, тричленният състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 286 от 14.12.2012г., постановено по т. д. № 1034/2012 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :