О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 319/23.06.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и втори юни две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 3195 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалва се определение № 17732/ 20.03.2014 г. по гр. д. № 6372/ 2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждането от 11.02.2014 г. за издаване на изпълнителен лист в полза на Б. Д. Д. и Е. Г. Д. срещу А. Д. Д. на основание влязло в сила решение от 13.03.2006 г. по гр. д. № 1666/ 2005 г. на Софийски градски съд.
Определението се обжалва от ответника А. Д. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправния въпрос: Допустимо ли е ответникът да се позове на изтекла погасителна давност в своята частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, когато изпълнителното основание (титул) е влязло в сила решение? К. счита въпросът включен в предмета на делото и обуславящ изводите в обжалваното определение, като твърди, че то противоречи на решение № 254/ 20.04.2010 г. по гр. д. № 5505/ 2009 г. на Районен съд – Сливен. Претендира разноски.
Ответниците по частната жалба Б. и Е. Д. възразяват, че са неоснователни исканията за допускане на определението на въззивния съд до касационен контрол и за неговата отмяна.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат: 1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и 2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че обжалваното определение попада във втората група. С него е признато и допуснато до принудително изпълнение вземане по влязло в сила решение. Влязлото в сила решение не е пряко изпълнително основание. За да бъде образувано изпълнително дело по вземането, установено с него, е необходим изпълнителен лист (чл. 426, ал. 1 ГПК). Разпореждането по чл. 406 ГПК опосредява издаването на изпълнителния лист. С него първостепенният съд се произнася по съществуването на правото на принудително изпълнение. Следователно въпросът, който въззивният съд е решил, потвърждавайки такова разпореждане, е по „същество” – относно съществуването на правото на принудително изпълнение. Той рефлектира върху друго производство, предвидено в ГПК, – изпълнителното. По изпълнителното дело се осъществява признатото право на принудително изпълнение. Следователно частната касационна жалба има допустим предмет. Подадена е от легитимирана страна – ответникът, на когото единствено принадлежи интересът от касационна отмяна. В противоречие с изискването на чл. 7, ал. 2 ГПК препис от определението не е връчван на жалбоподателя. Въззивният съд неточно е отбелязал, че неговият акт е необжалваем. С частната жалба касаторът е засвидетелствал знанието си за този акт. Следователно срокът по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК е с начало датата, на която е подадена частната касационна жалба и е спазен. Спазени са и останалите изисквания за нейната редовност и допустимост. Поставеният въпрос е включен в предмета на делото и обуславя изводите на въззивния съд, но липсва допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на определението до касационен контрол – изискване на препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 3 ГПК.
В своята частна жалба, с която е поискал от въззивния съд да отмени разпореждането за издаване на изпълнителен лист, касаторът се е позовал на погасителна давност по вземането, допуснато до принудително изпълнение. Въззивният съд е приел, че изискванията на чл. 406, ал. 1 ГПК са тези, които обосновават законосъобразността на обжалваното пред него разпореждане и първостепенният съд ги е спазил – съобразил е, че въззивното решение е влязло в сила и има осъдителна част, която осъществява изпълнителното основание на чл. 404, т. 1, пр. 1 ГПК, т. е. актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на принудително изпълнение вземане. Въззивният съд е приел, че възражението за погасителна давност в частната жалба надхвърля обхвата на дължимата проверка и е негодно да обоснове незаконосъобразността на разпореждането за издаване на изпълнителния лист. При тези причини е отказал да обсъди неговата основателност.
Решението, на което касаторът се позовава в искането си за допускане на определението до касационно обжалване, е по различно производство и разрешава различен въпрос. Постановено е по отрицателния установителен иск, предвиден в чл. 439 ГПК. По исков ред длъжникът по висящо изпълнително дело е оспорил съществуването на правото на принудително изпълнение на кредитора, позовавайки се на погасителна давност, изтекла след влизане в сила на решението – изпълнителният титул, по който срещу него е бил издаден изпълнителен лист. Изложеното изключва допълнителното основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
При този изход на делото в тежест на касатора остават направените пред настоящата инстанция разноски.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 17 732/ 20.08.2014 г. по ч. гр. д. № 6372/ 2014 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.