3
Ч.т.д.№1079/17 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
гр. София, 14.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 07 юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1079 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от страна на К. Г. К., Р. М. К. и Г. К. К. срещу определение №60 от 27.03.2017 г. по т. дело №646/2017г. на ВКС, ТК, 1-во отделение, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна по реда на глава 24 от ГПК и на основание чл.303 т.5 ГПК на разпореждане от 04.02.2016 г. и на разпореждане от 21.06.2016 г. по ч.гр.д. № 53959/12 на СГС.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС приема, че с подадената молба за отмяна се цели отмяна на две разпореждания: първото от 21.06.2016 г., което материализира единствено указания от страна заповедния съд за снабдяване с препис от предходното разпореждане и второто, от 04.02.2016 г., с което са върнати възраженията на жалбоподателите срещу издадената срещу тях заповед по реда на чл.417 ГПК за незабавно изпълнение въз онова на документ, поради подаването им след срока по чл.414 ал.2 ГПК. В мотивите на обжалваното определение са изложени съображения, че тези съдебни актове не създават сила на пресъдено нещо и не са им присъщи последици на разрешаване на материалноправен спор и че защитата срещу тях е следвало да се осъществи с тяхното обжалване. Преценено е, също така, че в разгледаната молба до ВКС, вместо да се изложат основания за отмяна по чл.303 ГПК се сочат оплаквания за неправилност, каквито не могат да се разглеждат в извънредното производство по глава 24 ГПК. Ето защо е направен извод, че разпорежданията на заповедния съд по чл.414 ГПК не подлежат на отмяна.
Настоящият съдебен състав споделя горните изводи по следните съображения:
Процесуалноправният институт на отмяната на влезли в сила съдебни решения, както по отменения, така и по сега действащия ГПК е извънреден способ за защита срещу правните последици на едно незаконосъобразен съдебен акт, с който се създава положение на непререшаемост по същество на съдебния спор като последица от влизането в сила на акта. Целта на така уредената правна уредба на отмяната е именно защитата, при наличие на съответните основания за това, срещу тази непререшаемост на спора по същество, при положение, че същият е решен неправилно от съда и този акт е влязъл в сила, т.е. породил е своите последици. Относно определенията и разпорежданията, то на отмяна подлежат само тези, чиито последици по отношение на материалното право се приравняват на тези на съдебното решение, т.е. които възпрепятстват повторното предявяване на иск за защитата на това право, сред които обжалваните разпореждания, с оглед своя чисто процесуален характер и последици не попадат.
По изложените съображения обжалваното определение, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане е законосъобразно и следва да се потвърди.
Водим от изложеното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №60 от 27.03.2017 г. по т. дело №646/2017г. на ВКС, ТК, 1-во отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.