3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 10.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 746/2011 година.
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Х. Б., чрез адв. И. Х. К., против определение № 3278 от 30. 11. 2011 г. по ч. гр. д. № 3084/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено прекратително определение от 28. 09. 2011 г. по гр. д. № 16473/2011 г. на Пловдивския районен съд. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението, изразяваща се в постановяването му в противоречие с чл. 542 ГПК. Иска се отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от Н. Б. против ЖСК „А.” – [населено място] иск по чл. 542, ал. 1 ГПК. Твърди се, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материален и процесуални правни въпроси, разглеждането на които ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима. Същата е подадена от лице имащо право на жалба, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В случая не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
С обжалваното определение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил определение на районен съд по чл. 130 ГПК, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявен от Н. Х. Б. против ЖСК „А.” – [населено място] иск с правно основание чл. 542, ал. 1 ГПК – да бъде признато за установено между страните по делото, че през месец април 1990 г. е било проведено общо събрание на ЖСК „А.” – [населено място], на което е взето решение за приемане на Н. Х. Б. за член на кооперацията.
За да постанови този резултат, съставът на въззивния съд е приел, че искът е за установяване на факт – провеждане на общо събрание на жилищностроителна кооперация и вземане на съответни решения, сред които и решение за приемане на ищеца за член кооператор. Приел е, че съгласно чл. 124, ал. 4, изр. 2 и чл. 542, ал. 1 ГПК искането е недопустимо. Съгласно първата цитирана разпоредба искове за установяване на факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон, а Законът за ЖСК или друг закон не предвижда по исков ред да се установява факта на провеждане на общо събрание и взетите на същото решения. Приел е, че охранителното производство по чл. 542, ал. 1 ГПК е приложимо само за факти, които се удостоверяват с официални документи, противопоставими на всяко трето лице, както и че като ответници по молбата се призовават лицата, които са заинтересовани от установяването на факта, а не само лицето, което е трябвало да състави документа. Приел е, че по реда на чл. 542, ал. 1 ГПК не може да се установи факта на провеждане на общо събрание на ЖСК и вземане на решение за приемане на молителя за член-кооператор дори и в хипотезите, при които съставеният протокол за проведено общо събрание е бил изгубен или унищожен не по вина на молителя и същият не е в състояние да докаже членствено правоотношение по висящи дела между него и кооперацията.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси: а/. как следва да се докаже съществуването на членствено правоотношение с ЖСК, което е възникнало на основание решение на общо събрание за приемане на съответното лице за член-кооператор, ако съставеният протокол за проведено общо събрание е изгубен или унищожен; б/. възможно ли е при изгубен или унищожен протокол от проведено общо събрание на ЖСК да се състави отново протокол със съдържание идентично с изгубения или унищожения; в/. кой е надлежният ответник в производство по чл. 542 ГПК; г/. допустимо ли е по реда на чл. 542 ГПК да се установяват факти с правно значение за молителя, които се удостоверяват с частни документи. Твърди се, че разглеждането на тези въпроси ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Относно първия посочен процесуален въпрос /как следва да се докаже съществуването на членствено правоотношение с ЖСК, което е възникнало на основание решение на общо събрание за приемане на съответното лице за член-кооператор, ако съставеният протокол за проведено общо събрание е изгубен или унищожен/ – такъв правен въпрос не е разглеждан от въззивния съд. Предмет на подадената молба е не установяване на членствено правоотношение, а установяване на факт с правно значение за молителя – провеждане на общо събрание на ЖСК и вземане на решение за приемане на молителя за член-кооператор. Изрично в частната жалба до окръжния съд, както и в частната касационна жалба е конкретизирано, че спорът за съществуването на членствено правоотношение е предмет на друго висящо дело /по което молителят е затруднен да докаже приемането му за член-кооператор поради изгубване или унищожаване на съставения протокол от проведеното през април 1990 г. общо събрание/, а искането, по което е образувано настоящото производство, е за установяване осъществяването на твърдяните факти – за провеждане на общо събрание и за вземане на съответни решения. Тоест, поставеният от касатора въпрос е предмет на друго висящо исково производство и същият не е обусловил изводите на въззивния съд за допустимостта на искането по чл. 542, ал. 1 ГПК. А и разглеждането на такъв въпрос не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ГПК /допускаща доказване със свидетелски показания на факти, за доказване на които законът изисква писмен документ, ако документът е изгубен или унищожен не по вина на страната/, е ясна и по приложението и има обилна съдебна практика.
Вторият посочен по-горе въпрос /възможно ли е при изгубен или унищожен протокол от проведено общо събрание на ЖСК да се състави отново протокол със съдържание идентично с изгубения или унищожения/ – въпросът не е правен /материален или процесуален/, а фактически и не се включва в приложното поле на чл. 280 ГПК.
Останалите два въпроса /за надлежния ответник в производство по чл. 542 ГПК и за допустимостта за установяване по реда на чл. 542 ГПК на факти с правно значение за молителя, които се удостоверяват с частни документи/ – разглеждането им не би допринесло за точното приложение на закона и за развитието на правото. Нормата на чл. 544 ГПК, определяща надлежните страни в производството по чл. 542 ГПК, е пълна, ясна и разбираема /това са молителят, лицата, чиито отношения с молителя зависят от факта предмет на установяването, организациите и учрежденията, които е трябвало да съставят документа или които не са в състояние да го възстановят, организациите и учрежденията пред които молителят иска да използва постановеното от съда установяване/ и не създава предпоставки за неправилното й и противоречиво тълкуване и прилагане. А съдебната практика по приложението на чл. 542 ГПК /чл. 436 ГПК отм./ е обилна, непротиворечива и приема, че предмет на установяване по този ред могат да бъдат само факти с правно значение, за чието удостоверяване законът предвижда съставяне на официални свидетелстващи документи, тъй като целта на производството е да се замести със съдебно установяване несъставения или унищожен официален свидетелстващ документ.
Поради липса на основания по чл. 280 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на определението на въззивния съд.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3278 от 30. 11. 2011 г. по ч. гр. д. № 3084/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: