4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 10.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание осемнадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №707/2012 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 от ГПК
Образувано е по частна жалба на Ж. Й. К. срещу въззивно определение №1616 от 27.07.2012г по ч.гр.дело № 2557/2012г на Софийски апелативен съд , с което е оставена без уважение нейна частна жалба срещу определение от 13.06.2012г по гр.д. № 131 /2012 на Пернишки окръжен съд , по оставена без уважение молба на ищцата ,понастоящем жалбоподател, за освобождаване от дължимата държавна такса по заведен от оценяем иск .
Жалбоподателката поставя в изложение въпрос за пределите на приложението на чл. 23 ал.4 от ЗОПДИППД към хипотезата на чл. 83 ал.2 ГПК ,при основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .Мотив на съда да откаже освобождаване от държавна такса при конкретните обстоятелства е и това, че декларираното като притежавано имущество от ищцата е запорирано и възбранено от К. , но съществува възможността да се приложи чл.23 ал.4 т.3 от специалния закон ,тъй като плащането на държавна такса е публично- правно задължение Доводът на защитата е ,че настоящия случай е пример за създаване на необоснована пречка, по процедурен ред, за защита на правото на собственост, по индиректен начин се нарушават международни и европейски актове , защитаващи това право, с което обосновката по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се изчерпва .В частната жалба и допълнението към нея се съдържат доводи ,че при конкретното имущество няма как използването на възможността по чл.23 ал.4 т.3 ЗОПДИППД да обоснове извод ,че ще бъдат осигурени средствата за необходимата държавна такса .
В отговор ответникът К. оспорва основанията за допускане до обжалване , оспорва и твърденията за липса на средства .
Частната жалба е постъпила в срок и с оглед обжалваемия интерес е процесуално допустима . Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като поставеният въпрос изразява оспорване на фактически извод на съда за „достатъчно средства”, изграден въз основа на установеното . За съда установено е удостовереното чрез декларация имуществено състояние(чл. 83 ал.2 т.2 ГПК),което в случая е значително.Съобразен е и декларирания доход. Имуществото е обезпечено по реда на ЗОПДИППД тъй като е висящо производство за отнемането му в полза на държавата , като придобито от престъпна дейност.
В тази връзка , друго конкретно обстоятелство по смисъла на чл. 83 ал.2 т.7 ГПК , обсъдено от въззивния съд предвид искането на жалбоподателката имущественото й състояние да бъде игнорирано , тъй върху недвижимите имоти и МПС има обезпечения по реда на ЗОПДИППД , е в отговор на този довод – наложените обезпечителни мерки не могат да обосноват друг извод за имущественото състояние , нито да доведат до констатация , че ищцата няма достатъчно средства да заплати държавната такса , тъй като в специалния закон поначало съществува законов ред за разрешаване на разпоредителни действия за погасяване на задължения от категорията на оспорваното. Конкретните в случая обстоятелства (по смисъла на чл. 83 ал.2 т.7 ГПК ) при горните мотиви са фактът на наложените обезпечения и фактът , че съществува ред за преодоляване на ограниченията при нужда. Не са конкретни , а абстрактни изтъкваните в обосновка от защитата преценки на възможността запорираното имущество да се продаде след разрешение и пр. , поради което въпросът за „изясняването на пределите на приложението” на чл.23 ал.4 т.3 ЗОПДИППД няма отношение към приложимия закон, нито решаващите съображения на съда са в смисъл ,че тази норма има приложение към хпиотезата на чл. 83 ал.2 ГПК .
Определението е в съответствие с трайната практика на ВКС, указваща съобразяване с установеното имотно състояние , начинът на установяването му и степента на конкретност и установеност на други обстоятелства , при която съдът признава за ищеца невъзможност за заплащане на държавната такса. Приложена е правната норма на чл. 83 ал.2 ГПК при установените релевантни факти , а за да се отговори на един довод – че по съображения , считани от защитата за относими , не трябва да се съобразява имущественото състояние, въззивният съд е изтъкнал изрично уредена и безспорно нормативно установена правна възможност в ЗОПДИППД .
От изложеното следва,че „изясняването на пределите на приложението” на чл.23 ал.4 т.3 ЗОПДИППД не съдържа осносимо поставен правен въпрос , тъй като въззивният съд е приложил съответната норма , независимо дали по аргумент от друга . Тълкуване и развиване на конкретен оспорван решаващ мотив на съда в насока , която не следва да се взема предвид при прилагането на закона , не обосновава връзка и относимост на въпроса към определящите изхода на делото съображения на съда .
Липсва и аргументация по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК в смисъла ,указан в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС .Неоснователно е позоваването на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК извън случаи, в които произнасянето на съда е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми , с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго,какъвто не е настоящия случай .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение №1616 от 27.07.2012г по ч.гр.дело № 2557/2012г на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.