3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 14.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1169 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 15.02.2010 г. по гр.д. № 1208/2006 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решение от 09.02.2006 година по гр.д. № 6451/2005 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 71, ал.1 и чл. 74, ал.2 от Закона за защита срещу дискриминация, предявени от Р. И. П. от гр. Р., Пазарджишка област против Министерство на образованието, гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 3000 лева за претърпени неимуществени вреди от отказ да бъде назначен на длъжност “учител” или “възпитател” от директора на В. училище-интернат “А. У.”, гр. Р. и 3600 лева, съставляващи пропуснати ползи от незаемането на длъжността. В решението е прието за установено, че ищецът притежава висше образование, специалност “Б. филология” с квалификация “специалист по български език и литература и преподавател в средните училища”; че с присъда от 12.07.2006 година е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 302 НК за подкуп, получен в качеството му на специалист в Община К. на дванадесет години лишаване от свобода, което наказание е изтърпявал до 25.08.2002 г., когато е бил освободен предсрочно; че с молба от 01.12.2004 година до директора на В. училище-интернат “А. У.”, гр. Р. ищецът е поискал да бъде назначен на длъжност “възпитател”, което му е било отказано тъй като е осъждан. Отказът да бъде назначен на работа е причинил на ищеца морални страдания, тъй като не притежавал друга професия и средства за съществуване. При така установените факти, въззивният съд е приел, че спрямо ищеца не е осъществено дискриминационно поведение по смисъла на чл. 4, ал.1 ЗЗДискр., тъй като отказът да бъде назначен е съобразен с изискването на чл. 40, ал.4 ЗНП, съгласно който длъжността “учител” или “възпитател” не може да се заеме от лице, което е осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление. Прието е, че въведеното в закона ограничение е с оглед характера и естеството на професията “учител” и е съществено за заемане на длъжността, поради което отказът за назначаване на това основание не представлява дискриминация съгласно чл. 7, ал.1, т.2 ЗЗДискр. Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен и с оглед липса на пасивна материалноправна легитимация на Министерство на образованието, тъй като твърдяните от ищеца дискриминационни действия, ограничаващи правото му на труд са осъществени от представляващия В. училище-интернат “А. У.”, гр. Р..
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Р. И. П. от гр. Р., Пазарджишка област. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК с оглед необходимостта от установяване на трайна и непротиворечива съдебна практика по обуславящите изхода на делото въпроси: кой е легитимираният ответник по иск за дискриминация, осъществена от държавно учреждение без собствена сметка, непосредствено подчинено на ресорно министерство; как следва да се тълкува и прилага нормата на чл. 40, ал.4 ЗНП във връзка с чл. 7, ал.1, т. 2 от ЗЗДискр. и в частност какво е съдържанието на понятието “осъдени”, вложено в разпоредбата на чл. 40, ал. 4 ЗНП и явява ли се това ограничение необходима и пропорционална мярка по смисъла на чл. 7, ал.1, т.2 ЗЗДискр.
Ответникът по касация Министерство на образованието и културата не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът относно легитимацията на ответника по иск с правно основание чл. 71, ал.1 ЗЗДискр. не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Процесуалната легитимация се обуславя от заявеното от ищеца спорно право, поради което при въведено от ищеца твърдение за осъществено спрямо него дискриминационно нарушение, ответник по иска е извършителя на нарушението. При въведено от ищеца твърдение, че нарушението е осъществено с отказа на директора на В. училище-интернат “А. У.”, гр. Р. да бъде назначен на определена длъжност, страна по материалното правоотношение е В.то училище интернат, който се явява надлежен ответник и по иска по чл. 71, ал.1 ЗЗДискр.
Въпросът кой е легитимираният ответник по иск за дискриминация, осъществена от държавно учреждение без собствена сметка, непосредствено подчинено на ресорно министерство, не е обуславящ изхода на делото. Съгласно чл. 10, ал. 5 ЗНП, държавните и общински училища са юридически лица, поради което не попадат в хипотезата на чл. 18, ал.2, пр. II-ро ГПК (отм.). Финансирането им от държавния бюджет чрез Министерство на образованието (чл. 10, ал.2 ЗНП) няма отношение към процесуалната им правосубектност.
Не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и по въведения с изложението въпрос относно съдържанието на понятието “осъдени”, вложено в разпоредбата на чл. 40, ал. 4 ЗНП. Текстът на чл. 40, ал. 4 ЗНП, съгласно който длъжностите директор, помощник-директор, учител (възпитател) могат да се заемат само от лица, които не са осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление не е неясен, неточен или противоречив, поради което приложението му не налага тълкуване. Приложението на текста не налага тълкуване и в аспекта на чл. 7, ал.1, т.2 ЗЗДискр., съгласно който не представлява дискриминация различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл. 4, ал. 1 от закона, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й. Несъмнено учителската и възпитателска работа е дейност, налагаща изисквания за високи морални качества, включващи зачитане на правовия ред в държавата, предвид което въведеното изискване за чисто съдебно минало се явява адекватно за постигане на една законна цел – осигуряване на образование при максимална обезпеченост за нравствените устои на преподавателите.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.02.2010 г. по гр.д. № 1208/2006 г. на Софийски градски съд, II „Б” въззивно отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: