О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 32
София, 14.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети януари…………………………………….
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря ………………….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ….………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 741/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от [фирма], [населено място], чрез пълномощника адв. С. Г., кантора К., срещу решение № 459 от 21.03.2012 година по гр.д. № 517/2012 година на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 537 от 19.12.2011 г. по гр.д. № 1373/2011 г. на Карловския районен съд, ІІ гр. състав. С него е уважен иск на М. В. И. от [населено място] срещу касатора за отмяна на незаконна заповед за дисциплинарно уволнение, извършено на основание чл.190, ал.1, т.4 КТ – иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, последната поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
Ответницата М. В. И. от [населено място] не е заявила становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е лаконично и в него се твърди, че Върховният касационен съд дължи произнасяне по поставени въпроси, тъй като те са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и че решението на въззивния съд противоречи на практика на ВКС и на решения на други съдилища, т.е. въведени са всички допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Няма обосновка на тези твърдения, нито се сочи противоречива практика на съдилищата или задължителна практика на ВС и ВКС – задължителни изисквания съобразно приетото в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК. Освен това по въпроса допустим ли е иск за отмяна на заповед за уволнение, ако не е поискано признаване на уволнението за незаконно, има последователна и дългогодишна практика на съдилищата и на ВС и ВКС. Тя е в смисъл, че петитум, в който се съдържа твърдение за незаконност на уволнението и искане за отмяна на заповедта, с която то е извършено, удовлетворява изискванията на чл.344, ал.1, т.1 КТ относно съдържанието му. Това е така, защото уважаването на искането за отмяна на заповедта за уволнение е поставено в зависимост от признаването на незаконността й. Признаването на уволнението за незаконно е първата част от петитума на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ и се включва в искането за отмяна на заповедта за уволнение, независимо от това дали е изрично формулирано или ще се разгледа преюдициално от съда, тъй като е елемент от състава на правната норма. Тази практика не се нуждае от промяна, а касаторът не е изложил съображения в тази насока – както вече се посочи, това е задължително изискване съобразно цитираното тълкувателно решение.
По изложените съображения Върховнит касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 459 от 21.03.2012 година по гр.д. № 517/2012 година на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.