3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№32
[населено място], 22.01.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 42 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Мима А. Д., З. А. Д., Ж. К. В. и З. Ж. Т. чрез пълномощника им адв. З. срещу определение от съдебно заседание на 16.10.2013г. по гр.д. № 147/2013г. на Добрички окръжен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с окончателен съдебен акт на гр.д. № 467/2012г. на Каварненски районен съд.
В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно. Предявеният иск за делба е недопустим – ищците поддържат, че са собственици въз основа на влязло в сила решение по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, но липсва постановен съответен административен акт въз основа на него за възстановяване на собствеността. Поради това искът е недопустим, а спирането – неправилно.
Същото определение е обжалвано и от В. И. У., Т. И. П. и В. И. В. чрез адв. Т.. Според тези жалбоподатели основанието за спиране е непрецизно. Решението по гр.д. № 467/2012г. на Каварненски районен съд е влязло в сила, а спирането е обусловено от висящото производство по обжалване отказа на Общинска служба по земеделие [населено място] да издаде административен акт за възстановяване на собствеността. Изтъкват, че този административен спор не е преюдициален за производството.
Частна жалба срещу същото определение е подадена и от [фирма] със седалище в [населено място]. В нея също се изтъква липсата на основание за спиране, доколкото решението по гр.д. № 467/2012г. на Каварненски районен съд е влязло в сила. Обръща се внимание, че със спирането съдът дава възможност на ищците по делбеното дело да се снабдят с документ, удостоверяващ правото им на собственост, което е недопустимо, тъй като правото на собственост не е преюдициален въпрос по отношение допускането на делбата, а е включено в предмета на делбеното производство.
Ответниците по частните жалби В. И. А., Я. И. А., Т. Ж. Ж., К. Ж. Р. чрез адв. О., ги намират за неоснователни.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на основателността й съдът установи следното:
Производството по гр.д. № 147/2013г. на Добрички окръжен съд е въззивно. С първоинстанционното решение е отхвърлен иска за делба на земеделски недвижими имоти по съображения, че не е довършена административната процедура по възстановяване на собствеността, тъй като не са налице влезли в сила решения на Общинска служба „Земеделие” [населено място], въпреки че е успешно проведен иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.
В съдебното заседание на 16.10.2013г. пред Добрички окръжен съд е представено решение от 18.07.2013г. на Каварненски районен съд по гр.д. № 467/2012г., с което е прогласена нищожността на отказа на началника на Общинска служба „Земеделие” [населено място] за издаване на последващо решение на наследниците на В. И. В. по преписка № 02879/20.02.1992г. за възстановяване на правото на собственост в нови реални граници с план за земеразделяне и е върната преписката на ОС”Земеделие” за ново произнасяне по искането на В. И. А. от 01.08.2012г. Въз основа на това решение е поискано от жалбоподателите спиране на производството до приключване на административното производство.
В. съд, с обжалваното определение, е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал.1,т.4 ГПК до приключване с окончателен съдебен акт на производството по гр.д. № 467/2012г. на Каварненски районен съд.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение намира, че определението е неправилно.
Съгласно чл. 229, ал.1, т.4 ГПК производството се спира, когато пред същия или пред друг съд е висящо дело, решението по което е от значение за правилното решаване на предявения иск. Основание за спиране е налице когато между двете дела съществува връзка на обусловеност, т.е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Освен това, за да бъде едното дело обуславящо е необходимо да има не само връзка между предмета на делата, но и между страните по тях, така че страните по обусловеното дело да могат да се позовават на правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо по обуславящото дело.
В настоящия случай липсва висящо съдебно производство, което да обуславя изхода на делбеното дело. Производството по гр.д. № 467/2012г. на Каварненски районен съд е образувано по реда на 14, ал.3 ЗСПЗЗ по жалба срещу отказ на Общинска служба „Земеделие” [населено място] и това производство е приключило с прогласяване на отказа за нищожен. Не се спори между страните, че решението е влязло в сила /въпреки че това не е изрично отбелязано в приложеното копие/ и че преписката понастоящем се намира в Общинската служба „Земеделие” [населено място]. Следователно посоченото от съда друго обуславящо съдебно производство не съществува. Висящо е производство пред ОС”Земеделие” по разрешаване на молба за издаване на последващо решение за възстановяване на собствеността във връзка с постановено съдебно решение по иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Това производство обаче не съставлява друго дело по смисъла на чл.229, ал.1,т.4 ГПК и не обуславя спиране на производството.
Поради изложеното обжалваното определение за спиране на производството на основание чл. 229, ал.1,т.4 ГПК следва да бъде отменено. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от съдебно заседание на 16.10.2013г. по гр.д. № 147/2013г. на Добрички окръжен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал.1,т.4 ГПК.
ВРЪЩА делото на Добрички окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: