2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
гр. София, 22.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 153/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба (погрешно наименована касационна) на Д. С. К. от [населено място] против определение № 3670 от 23.11.2018 г. по ч. гр. д. № 5705/2018 г. на Апелативен съд – София, 11–ти търговски състав, с което е оставена без разглеждане частната му жалба, с вх. № 65206 от 17.05.2017 г. на Софийски градски съд (СГС), подадена срещу разпореждането от 04.05.2017 г. по гр. д. № 4264/2008 г. на СГС, ГО, І – 5 състав за оставяне без движение на предходна негова частна жалба, с вх. № 24348 от 23.02.2017 г. на СГС и даване на указания за отстраняване на констатирана в последната нередовност, свързана с ангажиране, в указания срок, на доказателства за заплащане на държавна такса за разглеждане на жалбата.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и иска отмяната му.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения.
За да постанови обжалвания резултат Апелативен съд – София е приел, че атакуваното пред него разпореждане от 04.05.2017 г. по гр. д. № 4264/2008 г. на СГС не попада в изрично посочената от законодателя категория на актовете (определенията на съда, респ. по силата на чл. 279 от ГПК – и разпорежданията), които подлежат на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК, в двете й хипотези. Установено е, че последното нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито пък в закона е предвидена изрична възможност за обжалването му. Изложени са аргументи, че разпореждането за даване на указания за отстраняване нередовностите на жалба не подлежи на пряк съдебен контрол, а единствено на косвен такъв – при обжалване на евентуално разпореждане за връщане на жалбата, поради неизпълнение на дадените указания. Съдът е констатирал също, че именно разпореждането за връщане на подадената от същото лице частна жалба, с вх. № 24348 от 23.02.2017 г. на СГС, постановено поради неизпълнение на дадените с процесното разпореждане от 04.05.2017 г. по гр. д. № 4264/2008 г. на СГС указания до жалбоподателя, е било обжалвано и по пътя на инстанционния контрол е потвърдено с влязло в сила определение от 11.12.2017 г. по ч. гр. д. № 6107/2017 г. на Апелативен съд – София.
Настоящият състав на ВКС напълно споделя изложените от въззивния съд съображения за недопустимост на частната жалба, с която е бил сезиран, поради което определението му ще следва да се потвърди.
Обжалваното пред въззивната инстанция разпореждане е постановено от първоинстанционен съд по повод проверка редовността на подадена от настоящия жалбоподател частна жалба с вх. № 24348 от 23.02.2017 г. на СГС и в изпълнение процедурата по чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 – чл. 262 от ГПК. С него на жалбоподателя е предоставена възможност да отстрани констатирана в частната жалба от администриращия й съд нередовност, свързана с липса на данни за внесена държавна такса за разглеждането й.
Разпореждането, с което в производството по администриране на постъпила частна жалба, се дават указания за отстраняване на констатирани нередовности в определен срок, не е от категорията съдебни актове по чл. 274, ал. 1 от ГПК, респ. подлежащи на обжалване с частна жалба, тъй като нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в закона изрично е предвидена обжалваемостта му. На обжалване с частна жалба ще подлежи евентуалното разпореждане (такова същевременно е постановено и потвърдено с влязло в сила определение при проведеното му обжалване), с което при неизпълнение на указанието за отстраняване нередовност в частната жалба, същата бъде върната – чл. 262, ал. 3 от ГПК, каквито мотиви е изложил и въззивния съд. Настоящата хипотеза обаче е различна, доколкото предмет на жалба не е съдебен акт за връщане на частна жалба.
С оглед изложеното, обжалваното определение на апелативния съд е правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3670 от 23.11.2018 г. по ч. гр. д. № 5705/2018 г. на Апелативен съд – София, 11-ти търговски състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.