О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№32
гр.София, 24.01.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 5053/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма], [населено място] е подало касационна жалба вх.№ 3442/21.05.2013 год. срещу въззивното решение № 175 от 08.04.2013 год. по в.гр.дело № 749/2012 год. на Пловдивския апелативен съд, с което след като е отменено изцяло решение № 686 от 27.04.2012 год. по гр.дело № 1550/2011 год. на Пловдивския окръжен съд е уважен предявения от [фирма], [населено място] иск. Прието е за установено по отношение на [община] и [фирма], [населено място], че дружеството-ищец към 03.06.2009 год., когато са одобрени кадастралната карта и кадастралния план на [населено място], е собственик по силата на правоприемство от държавата и приватизация на недвижим имот, съставляващ гаражна площадка – терен от 4900 кв.м., с административен адрес: [населено място], [жк], [улица]без номер, при граници: на югоизток – ж.п.линия, на югозапад-тролейбусно депо, според плана от К. на жил.район Т., жил.група А4,5,6, одобрен със заповед № 1364/30.08.1977 год. и З. на града, одобрен със заповед № 346/25.04.1983 год., отразен по посочените планове съгласно одобрен ситуационен пан от 08.06.1990 год., ограничен с жълт пунктир, който имот по кадастрален план от 2003 год., с одобрена със заповед № РД-18-48/03.06.2009 год. кадастрална карта, съставлява: имот с идентификатор № 540.1100; част от имот с идентификатор № 540.534/имот 33 по КП/ и част от имот с идентификатор № 539.3/имот 263 по КП/, както и че е допусната непълнота и грешка при изработването на кадастралния план на [населено място], като в него не са отразени границите на недвижимия имот, описан по-горе.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните материалноправни въпроси, по които, според жалбоподателя, въззивното решение не е съобразено с практиката на Върховния касационен съд, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: а/дали само издаването на скица за благоустрояване променя предназначението на един терен; б/ представлява ли „бетонова площадка” строеж по смисъла на закона; в/ как следва да се индивидуализира един имот като самостоятелна регулационна единица; г/ с какви документи се доказва наличието на предпоставките по чл.17а ЗППДОбП; д/ противопоставима ли е реституцията на земеделска земя, извършена въз основа на съдебно решение, на приватизация на едно имущество. К. е приложил към изложението си следните съдебни актове на ВКС: решение № 458 от 10.01.2011 год. по гр.дело № 1396/2009 год., ІІ г.о.; решение № 472 от 20.02.2011 год. по гр.дело № 376/2010 год., ІІ г.о.; решение № 553 от 09.11.2009 год. по гр.дело № 56/2009 год., ІІ г.о.; решение № 81 от 08.03.2011 год. по гр.дело № 437/2010 год., І г.о.; решение № 120 от 23.03.2012 год. по гр.дело № 513/2011 год., І г.о.; решение № 149 от 24.03.2010 год. по гр.дело № 595/2009 год., І г.о.; решение № 181 от 14.09.2011 год. по гр.дело № 261/2010 год., І г.о.; решение № 219 от 20.05.2011 год. по гр.дело № 807/2010 год., І г.о.; тълкувателно решение № 2 от 13.09.2011 год. по тълк.дело № 2/2011 год. на ОСГК; решение № 97 от 29.03.2011 год. по гр.дело № 431/2010 год., ІІ г.о.; решение № 96 от 06.07.2010 год. по т.дело № 886/2009 год., І т.о.; решение № 500 от 25.01.2012 год. по гр.дело № 60/2011 год., І г.о.; решение № 340 от 15.07.2010 год. по гр.дело № 1349/2009 год., І г.о.; решение № 392 от 13.05.2011 год. по гр.дело № 472/2009 год., І г.о.; определение № 12 от 11.01.2013 год. по гр.дело № 681/2012 год., І г.о.; определение № 93 от 28.02.2013 год. по гр.дело № 21/2013 год., ІІ г.о.; решение № 296 от 02.07.2012 год. по гр.дело № 108/2012 год. на Пловдивския апелативен съд.
[фирма], [населено място] е на становище, че не са налице законови основания за допускане на касационно обжалване.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е безспорно, че ищецът [фирма], [населено място] е правоприемник на [фирма], [населено място], изцяло с държавно имущество, което дружество е правоприемник на част от имуществото на девет дружества с ограничена отговорност, а последните от своя страна са правоприемници на ДФ”Т. А.”, а преди това и на А.-П., изцяло с държавно участие.
Не се спори по-нататък и че със заповед № ТД-І-4 от 20.03.1995 год. министърът на транспорта, като едноличен собственик на капитала, е образувал [фирма] и е включил в капитала му имущество, в което съгласно приложение № 3 е посочена и гаражна площадка „Т.” с площ 4075 кв.м.-гр.П., [жк], бетонова настилка, пусната в експлоатация през 1991 год., на стойност 236.350 лева. За имота „гаражна площадка” – терен 4900 кв.м. бил съставен А. № 2244 от 10.05.1999 год., като е отбелязано, че е предоставен на [фирма] със заповед № ТД-І-4/20.03.1995 год. на министъра на транспорта и е включен в капитала на дружеството, което е отразено в решение № 3713/29.03.1995 год. по ф.дело № 1931/1995 год. на Пловдивския окръжен съд.
Установено е също, че гаражната площадка е заведена в активите на [фирма], както и че на праводателя на ищеца – „Т. А.” е дадено на 11.06.1990 год. разрешение за благоустрояване на терена за временна стоянка на автомобилите на ПУЦ”Т. А.”, като имотът е означен с жълт контур върху действащия РП на [населено място], ж.р.Т. одобрен със заповед № 1364/30.08.1977 год.
Безспорно е и че на 30.09.1999 год. е бил сключен договор за приватизационна продажба на акции от капитала на [фирма]-П., с правоприемник ищеца, като за обезпечаване изпълнението на приватизационния договор върху активи на приватизираното дружество, вкл. процесната гаражна площадка е бил учреден особен залог.
От заключенията на съдебнотехническите експертизи е установено, че към 1977 год. имотът все още не е съществувал и не фигурира в регулационния план от същата година. По плана, одобрен през 1983 год., са образувани два нови парцела: ІІІ-ЖП А. и ІV-А. № 5 – гараж на тролейбуси. Спорният терен е очертан от вещото лице на скица № 3 между точките А. и е оцветен в оранжево, като според експерта, за площадката, затворена между тези букви се отнася акта за държавна собственост от 10.05.1999 год. От скица № 2 е видно, че така очертания спорен терен не е бил заснет като самостоятелен имот, нито като част от парцел ІV-тролейбусно депо, а като част от парцел ІІІ-ЖП А..
По делото е представен ситуационен план за благоустрояване на терен, означен с жълт пунктир, съвпадащ с процесния, за временна стоянка на автомобилите на „Т. А.”.
Със заповед № ОА-38/13.01.2003 год. е бил одобрен цифров кадастър, по който част от процесния терен е заснета с пл.№ 263/скица № 4 от заключението/ оцветена в оранжево, а оцветената в зелено част не е отразена.
На скица № 5 към заключението е отразено попълване на кадастралната основа по същия план с имоти пл.№№ 32 и 33 със заповед № 18/20.01.2004 год. на кмета на [община], като част от спорния терен попада в част от новозаснетия имот № 33/същата част е оцветена в зелено на скица № 7/.
С одобряването на кадастралната карта през 2009 год. спорният терен е заснет според заснеманията до момента и съобразно настъпилите изменения, като частта от имот пл.№ 33 продължава да е част от същия имот с идентификатор 56784.539.534 и е записана на името на ответника/сега касатор/ [фирма], а останалата част от терена е заснета с идентификатор 56784.539.3, 56784.539.154 и 56784.539.1100 като общинска собственост. Спорният терен е очертан на скица № 7 с оранжев и зелен цвят, а част от имота попада в улична регулация. Записването на името на [фирма] е въз основа на постановление за възлагане от съдебен изпълнител.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че към миналия момент-2009 год., ищецът е собственик на имота, предмет на спора по силата на правоприемство от държавата и приватизационна сделка. Според апелативния съд, придобиването на собствеността е настъпило значително време преди влизането в сила на З., поради което е намерил за неоснователни възраженията на [община] за превръщане на части от процесния имот в общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.4 З. и § 7, ал.1, т.т.3 и 4 ПЗР на З.. Прието е, че физическото и юридическото обособяване на имота е извършено от праводателя на ищеца – ДФ”А.-П.” съобразно ситуационния план от 08.06.1990 год., като имотът е вече с променено предназначение – гаражна площадка – ПУЦ Т. А. с площ 4900 кв.м., с бетонова настилка, ограда и ел.захранване и е въведен в експлоатация към 18.11.1991 год., към който момент, според въззивния съд, имотът е станал годен да бъде обект на собственост предвид физическото му и оттам-юридическо обособяване. Прието е, че към сочения период, по силата на З./в сила от 01.07.1991 год./ и ПМС № 201/25.10.1993 год., при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, правото на собственост върху земята и другите недвижими имоти, предоставени за стопанисване и управление, се внася в капитала на новообразуваните дружества, освен ако в акта за преобразуване не е предвидено друго.
Прието е, че имотът не се подчинява на разпоредбите на З. и § 7, ал.1, т.т.3 и 4 ПЗР на З. и същият или части от него, не са станали общинска собственост, а така също, че актуването му с А. № 2244/10.05.1999 год. няма правопораждащо действие – в случая собствеността е възникнала в патримониума на ищеца чрез изграждане и внасяне на правото на собственост в активите на праводател на ищеца към момента на създаване на имота – 1991 год. и която собственост не е прехвърляна до момента.
По отношение правата на [фирма], възникнали по силата на възлагане в изпълнително производство през 2007 год. с обект на възлагане част от процесния имот, за който е налице решение за земеделска реституция по ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел, че са непротивопоставими на ищеца, тъй като към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, процесният имот е бил обект на благоустройствени промени и за него е приложим чл.10б ЗСПЗЗ – не е подлежал на реституция в реални граници.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Както в касационната жалба, така и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателят не е посочил кой от приложените съдебни актове за кой от формулираните материалноправни въпроси се отнася и в какво се състои твърдяното противоречие между фактическите и правни изводи на въззивния съд – от една страна, и възприетите с решенията на Върховния касационен съд разрешения – от друга.
Така, по първия въпрос в изложението, не е ясно коя от множеството скици по делото има предвид касаторът. Може да се предполага, че въпросът касае извода на въззивния съд, че физически и юридически процесният имот е обособен от ДФ”А.-П.”-праводател на ищеца, въз основа на разрешение за благоустрояване, инвестирани средства от страна на държавната фирма, строителни мероприятия, съобразно представения ситуационен план от 08.06.1990 год., както и че имотът е бил вече с променено предназначение – гаражна площадка с площ 4900 кв.м. с бетонова настилка, ограда и ел.захранване е въведен в експлоатация на 08.11.1991 год. и е станал годен да бъде обект на собственост.
Независимо от това, прегледът на приложените към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдебни актове показва, че същите са неотносими към първия, а така също и към втория, третия и четвъртия от формулираните материалноправни въпроси.
В решение № 458 от 10.01.2011 год. по гр.дело № 1396/2009 год. на ВКС, ІІ г.о. са посочени предпоставките за основателност на иска по чл.53, ал.2 З., който е отхвърлен по съображения, че липсват данни за съществуване на имота по плана от 1930 год., впоследствие и по плана от 1958 год., както и че констативният нотариален акт на ищцата, че имотът не е нанасян в кадастралната основа.
Решение № 472 от 20.01.2011 год. по гр.дело № 376/2010 год. на ВКС, ІІ г.о. възприема разрешението, дадено с решение № 476 от 17.03.2005 год. по гр.дело № 2712/2003 год. на ВКС, ІV г.о., според което реституционната процедура е приключила с влязлото в сила решение на поземлената комисия по чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, като производството по чл.32, ал.1, т.2 З./отм./, а сега по чл.53, ал.1, т.1 З. не е предпоставка за допустимост на иска за собственост.
В решение № 553 от 09.11.2009 год. по гр.дело № 56/2009 год. на ВКС, ІІ г.о. е посочено, че по иск по чл.53, ал.2 З. съдът е длъжен да проследи статута на процесните имоти по всички действали във времето планове, за да може да прецени дали е отчуждаване на части от тях, както и други промени – като придаваеми части, ако е имало такива, дали са били заети, съответно при уреждане на сметки по регулация.
Според решение № 1015 от 12.11.2010 год. по гр.дело № 437/2010 год. І г.о., когато спорният имот се намира в територия с действащ регулационен план, за да може да се проведе успешно установителен или осъдителен иск за собственост на част от парцел, която е заснета погрешно в кадастралния план като част от друг съседен парцел, необходимо е предварително да се проведе успешно специалния иск по чл.52, ал.2 З. и да е завършена административната процедура за поправка на кадастралната основа на плана и съответно за изменение на дворищнорегулационния план чрез привеждане на вътрешните регулационни линии в съответствие с имотните граници.
Съгласно решение № 120 от 23.03.2012 год. по гр.дело № 513/2011 год. ВКС, І г.о., по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на имота, предмет на решението на поземлената комисия, ако самият той не заявява свои права към момента на обобществяването на земята. Прието е също така, че когато се възстановява имот в урбанизирана територия по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, процедурата приключва с постановяване на решението на ОСЗГ и издаване на скица към него не е необходима, тъй като индивидуализацията на имота е направена с удостоверението по чл.13, ал.5 и скицата по ал.6 ППЗСПЗЗ.
Решение № 149 от 24.03.2010 год. по гр.дело № 595/2009 год. на І г.о. отговаря на въпроса на какви условия следва да отговаря сградата, посочена в § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, за да се даде право на ползвателя да изкупи терена под нея.
На противоречията в практиката на ВКС по въпроса на какви изисквания следва да отговаря сградата, построена в терен по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ се сложи край с тълкувателно решение № 2 от 13.09.2011 год. по тълк.дело № 2/2011 год. на ОСГК. Според тълкувателния акт, сградата трябва да е трайно прикрепена към терена – § 1в, ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ, без да е необходимо да отговаря на изискванията на строителните правила и норми, към момента на построяването.
Съгласно решение № 181 от 14.09.2011 год. по гр.дело № 261/2010 год. І г.о., земеделските земи се възстановяват независимо от това дали са били включени в ТКЗС или други селскостопански организации. Изключенията също са предвидени – чл.10, ал.7, чл.10б ЗСПЗЗ и др.
Решение № 219 от 20.05.2011 год. по гр.дело № 807/2010 год. І г.о. провежда разграничение между основанията за възстановяване на собствеността по чл.10, ал.7 и по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ.
С решение № 97 от 29.03.2011 год. по гр.дело № 431/2010 год. І г.о. се прие, че ако актът за държавна собственост не бъде оспорен по реда на чл.154 ГПК/отм./, заявяването на самостоятелни права от ответниците само по себе си не може да обуслови необходимост от представяне и на други доказателства за установяване на констатациите в акта.
Решение № 96 от 06.07.2010 год. по гр.дело № 886/2009 год. на ТК, І т.о., ВКС е посветено на елементите на придобивното основание по чл.17а ЗППДОбП/отм./
Според решение № 500 от 25.01.2012 год. по гр.дело № 60/2011 год. ВКС, І г.о., правно ирелевантни са фактите на какво основание имотът е бил отчужден за това мероприятие и дали с последващ акт поради нереализирането му е бил върнат на кооперативната организация, от която е бил отчужден. ЗСПЗЗ не поставя други ограничения за реституция на земеделски имот, освен това да е бил застроен или усвоен за мероприятието, за което е бил предназначен.
Решение № 340 от 15.07.2010 год. по гр.дело № 1349/2009 год., ВКС, І г.о. приема, че реалното ползване на имота от одържавеното предприятие в рамките на предоставеното му право на стопанисване и управление, действително не е сред елементите на фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП/отм./.
На въпроса дали следва да се считат предоставени за управление и стопанисване на държавните предприятия към момента на преобразуването им и преминават ли в собственост на едноличните търговски дружества с държавно имущество съгласно чл.17а ЗППДОбП/отм./ ведомствените жилища, предадени за стопанисване на „Ж.” по реда на ПМС № 202 от 23.10.1961 год., положителен отговор дава решение № 392 от 13.05.2011 год. по гр.дело № 472/2009 год. ВКС, І г.о.
Решение № 296 от 02.07.2012 год. по гр.дело № 108/2012 год. на Пловдивския апелативен съд, 2-ри състав не може да се преценява в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като няма данни, че е влязло в сила.
Не следва да се коментират и определения № 12 от 11.01.2013 год. по гр.дело № 681/2012 год. и № 93 от 28.02.2013 год. по гр.дело № 21/2013 год. на ВКС, І г.о. И двете са постановени по реда на чл.288 ГПК и не се обхващат от задължителната практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито от практиката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При тях се касае за специфична правораздавателна дейност на ВКС по селектиране на касационните жалби въз основа на установени от процесуалния закон критерии, а не до разрешаване на спорове със сила на пресъдено нещо.
В настоящия случай, от решаващо значение за изхода на спора е бил въпроса за конкуренцията между реституцията на земеделска земя с решение на поземлената комисия и приватизацията на бившата земеделска земя. В. решение е в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд /срвн., решение № 78 от 08.07.2010 год. по гр.дело № 4543/2008 год. І г.о. по чл.290 ГПК/. Според нея, колизията на правата на правоимащите по ЗСПЗЗ, и тези, които произтичат от приватизационна сделка е разрешена с § 6, ал.6/нов/ на ЗППДОбП/отм./, сега § 11 от ДР на З.. Прието е, че разпоредбата дава предимство на процеса на приватизация и ако все пак е било издадено решение за реално възстановяване на собствеността, то ще е непротивопоставимо на купувача по приватизационната сделка.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация [фирма], [населено място] разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 2 000 лева съобразно договора за правна защита и съдействие № 95155 от 18.07.2013 год. и списъка на разноските по чл.80 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 175 от 18.04.2013 год. по в.гр.дело № 749/2012 год. на Пловдивския апелативен съд, по жалба вх.№ 3442 от 21.05.2013 год. на [фирма], [населено място].
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 2 000/две хиляди/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: