3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№32
Гр.София, 23.01.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 188 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – И. Д. М., [населено място] срещу решение № 427/24.08.2011г., постановено по т.д.№ 538/11г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 63/24.01.2011г. по т.д.№ 201/10г. на Старозагорския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против [фирма], [населено място], общ. Р. за обявяване на нищожността на уговорката в р.VП, т.2 от договор № 7898/03.07.2006г. неустойката за ищеца да се начислява върху общата стойност на договора поради противоречие със закона и поради противоречие с добрите нрави и за осъждането му да заплати сумата от 25100 лв. /частично от общо 38623.20 лв./, като част от получена чрез прихващане неустойка в размер на 69300 лв. поради нищожност на уговорката за неустойка, поради нарушена забрана за злоупотреба с право, поради неизправността на ответника, поради вина за забавата на ищеца и поради неоснователното й прихващане.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че клаузата за неустойка в договора не е нищожна. Страните свободно са уговорили съдържанието на договорната връзка, като липсва императивна правна норма, който да поставя граници при уговаряне на размера на обезщетението за вредите от неизпълнението. В. довод за „драстични несъответствие” между отговорността на продавача и на купувача по договора е счетен за неоснователен. Изложени са съображения, че с уговорената неустойка е по търговска сделка и с нея не се накърняват добрите нрави.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Касаторът въвежда основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, но не поставя конкретен правен въпрос. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа искане за обявяване на договорната клауза за неустойка за нищожна, като се коментира съдържанието на уговорката и се сочи практика на ВКС, на други съдилища и арбитражни решения. Дори и да се приеме, че въведеното основание за допускане на касационното обжалване е противоречието на въззивния акт с сочената от касатора съдебна практика относно приетите разрешения по искове за прогласяване на нищожност на клаузи за неустойка, касаторът не е аргументирал същото. Касаторът е следвало да мотивира изложението към жалбата с посочване на противоречие между императивна правна норма или правен принцип с конкретната уговорка между страните, които при прилагането и тълкуването им от въззивния съд, имат за резултат несъответствие между обжалвания акт и практиката на ВКС. По въпроса са нищожността на клаузата за неустойка е налице и задължителна практика на ВКС – ТР № 1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК, съгласно което преценката за нищожността на уговорката за неустойка се извършва по всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 427/24.08.2011г., постановено по т.д.№ 538/11г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.