1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
ГР. С., 07.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 1.12.2014 г. в състав:
П.: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №5359/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Силистренски окръжен съд /ОС / по т.д. №76/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу „А. Т.” А. с пр. осн. чл.26, ал.2 ЗЗД и евентуално – чл.42, ал.2 ЗЗД, за признаване нищожността на посочените в исковата молба сделки с недвижими имоти/ продажби на земеделски земи/ и срещу П. К., Кооперация „Д. 93”, М. Д. и Г. Д. – с пр. осн. чл.108 ЗС, за ревандикация на имотите.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК. Не поставя обаче правен въпрос от предмета на спора, който е от значение за разрешаването му, като обща предпоставка за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК, за което са възразили и част от ответниците по жалба. В изложението към касационната жалба се излагат доводи от съществото на спора и се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност на въззивното решение по см. на чл. 281,т.3 ГПК. В ТР №1/10 г. е разяснено, че основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на всяка от двете групи основания.
К. не е съгласен с приложените от въззивния съд разрешения на ТР №3/13 г. ОСГТК – намира, че „ този рязък завой, който прави ТР №3/13 г. досежно фактическия състав на договора за покупко – продажба / сключен от О./ е в пълен разрез с константната до момента практика на съдилищата по този въпрос”, както и с нотариалната практика, изискваща решение на общото събрание на О. за разпореждане с имоти на дружеството. ТР №3/13 г., обаче, е задължителна практика по тълкуване и прилагане на закона, с която въззивният съд е бил длъжен да се съобрази и се е съобразил, а изразените от касатора критики, резерви и позоваване на по-стара и отречена с тълкувателното решение практика са без правна значимост в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Дори да се приеме, че в изложението е релевирано противоречие на въззивното решение с цитираната практика на ВКС и съдилищата по въпроса: може ли управителят на О. да упълномощава трети лица за сключване на конкретни сделки/ когато сам няма правото да ги сключи, без решение на Общото събрание на дружеството, според тезата на касатора/ – осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК, такова противоречие не се установява.
Част от приложената практика е по процесуални въпроси – опр. по ч.гр.д. №2632/14 г. на четвърто г.о. на ВКС е по въпроси за спирането на делото и прекратяването му на осн. чл.126 ГПК, и не разрешава поставения сега като значим за спора материалноправен въпрос. Опр. по гр.д. №17/13 г. на ВКС, първо г.о. е постановено по реда на чл.288 ГПК и не представлява практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1 ГПК – ТР №1/10 г. ОСГТК. Освен това в разгледания там случай не се поставят въпроси за представителството на търговско дружество и за възможността управителят му да упълномощава трети лица за сключване на конкретни сделки, както е в процесния случай. Р по гр.д. №2670/01 г. на четвърто г.о. на ВКС също е за извършено от физическо лице упълномощаване с генерално пълномощно за продажба на имот.. По настоящото дело първоинстанционният съд е констатирал по представените пълномощни, че управителят на ищцовото дружество е упълномощил трети лица за продажбата на конкретните имоти. Въпросът за съдържанието на пълномощното не е поставян досега по делото, затова не е и обсъждан от инстанциите по същество. В исковата молба и във въззивната жалба на ищеца – сега касатор, е оспорено принципно правото на управителя на О. да извършва сам и респ. да упълномощава трети лица за извършване на сделките с недвижими имоти, без за тях да е взето предвиденото в чл.137 ТЗ и в дружествения договор решение на общото събрание на дружеството. По това оспорване на действията на управителя и на представителната власт на упълномощените от него лица по отношение на дружеството при сключване на сделките, се е произнесъл въззивният съд, вкл. с препращане към мотивите на първоинстанционното решение. Р. по гр.д. №2907/13 г. на ОС Варна не е представено по делото с данни за окончателност и затова не може да бъде коментирано в хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Освен това управителят, както е пояснено и в ТР №3/13 г. ОСГТК, е органен представител на дружеството /юридическо лице/ – формира и изявява неговата воля и извършва неговите действия /подписва дружеството/, за разлика от пълномощника, който действа за дружеството.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Силистренски окръжен съд по гр.д. №76/14 г. от 4.06.14 г.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: