5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София,22.01.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 731/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кооперация „Спектър-кооп”, [населено място] срещу решение № 501 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 812/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, поправено с решение № 2213 от 08.11.2013 г. и с решение № 2287 от 20.11.2013 г. С въззивния акт е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 745 от 25.04.2013 г. по гр. д. № 2409/2011 г. в обжалваната му част, с която предявеният от Районен кооперативен съюз, [населено място] срещу кооперацията-касатор иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата 13 866 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание през периода от 26.08.2006 г. до 26.11.2006 г. на описаните в исковата молба недвижими имоти, находящи се в [населено място] – цех с площ от 1 144 кв. метра, ремонтна работилница с площ 121 кв. метра, ремонтна работилница с площ 70 кв. метра и автобаза с площ 149 кв. метра, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба 26.08.2011 г. до окончателното й изплащане.
К. моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Развива подробни съображения в подкрепа на оплакването си за допуснато нарушение на съопроизводствените правила, изразяващо се в неоснователен отказ на първата инстанция да бъде приет депозираният от него отговор на исковата молба и да бъдат събрани поисканите доказателства. Изразява несъгласие и с извода за дължимост на присъденото на ответника по касация обезщетение за ползване на процесните имоти с твърдението, че същият не е доказал правото си на собственост върху тях към релевантния за спора момент.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по следните въпроси: 1. Кога се счита, че съдебните книжа по гр. д. № 2409/2011 г. на ІІ-ри гр. с., ПОС са били надлежно връчени на Кооперация „Спектър-кооп”, [населено място], с ЕИК 00048205, като ответна страна и изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 2 във връзка с чл. 50, ал. 4 от ГПК; 2. Правилно ли е определена родовата подсъдност на гр. д. № 2409/2011 г., като са присъединени обективно съединени искове, отнасящи се до претендирани от Р.-П., ищец по делото, месечни наеми за няколко недвижими имота, отдавани от Кооперация „Спектър-кооп”; 3. Може ли собственик на недвижими имоти, който до датата на влизане в сила на съдебно решение реално и без противопоставяне е владял същите на правно основание с нотариален акт, да бъде съден да върне наема, който е получавал от отдаването им под наем; 4. Може ли, след като има влязло в сила решение между същите страни относно решение № 6 от 1990 г., исковата претенция на Р.-П. да се позовава изцяло на това решение; 5. Правилно ли Председателят на Кооперация „Спектър-кооп” е бил лишен от писмено заявеното в първото с. з. по делото желание съгласно чл. 131 от ГПК да му се даде възможност да внесе отговор на исковата молба; 6. Правилно ли Кооперация „Спектър-кооп” като ответна страна беше лишена от възможността да подаде отговор по чл. 131 и на това основание беше лишена от въззивната инстанция да се ползва от разпоредбата на чл. 266, ал. 2 от ГПК”.
В подкрепа на поддържаните основания касаторът се позовава на определение № 85 от 06.04.2012 г. по т. д. № 276/2012 г. на ВКС, т. о. и решение № 131 от 27.10.2009 г. по т.д. № 268/2009 г. на ВКС, І т. о.
Ответникът по касация – Районен кооперативен съюз, [населено място] – счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, както и че депозираната срещу него жалба е неоснователна. Съображения в подкрепа на заявеното становище са развити в писмен отговор от 12.02.2014 г. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която предявеният от Районен кооперативен съюз, [населено място] срещу Кооперация „Спектър-кооп”, [населено място] иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата 13 866 лв., въззивният съд е приел за осъществени всички предпоставки за присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване, предвидени в посочената норма. За доказано е счетено правото на собственост в полза на ищеца върху процесните пет сгради, като е съобразено и влязлото в сила решение между страните, с което Кооперация „Спектър-кооп” е осъдена да предаде на Районен кооперативен съюз, [населено място] владението върху същите. Въз основа на показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, както и на дадените по реда на чл. 176 ГПК обяснения от председателя на кооперацията, съдът е приел за безспорно установено, че през исковия период кооперацията е ползвала четири от процесните пет сгради. Липсата на правно основание за ползването на същите е аргументирана с обстоятелството, че решение № 6 от 27.02.1990 г., с което тези сгради са предоставени за безвъзмездно ползване на кооперацията, впоследствие е било отменено с решение № 2 от 24.04.1997 г. след изключването й от съюза. С оглед на това въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че кооперацията дължи на ищеца обезщетение за това неоснователно ползване, както и че размерът на същото следва да бъде определен съгласно заключението на единичната експертиза.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като всички поставени от касатора въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи изхода на конкретното дело. Въпросите, свързани с определяне родовата подсъдност на спора, връчване на книжата и отказа да бъде предоставена възможност на касатора да депозира отговор на исковата молба, касаят изцяло дейността на първоинстанционния, а не на въззивния съд. Доколкото предмет на касационния контрол е единствено дейността на въззивната инстанция, то именно към нея следва да са относими и въпросите, с оглед на които се извършва преценката за допускане на касационното обжалване. Допуснатите от първата инстанция нарушения на съдопроизводствените правила са предмет на въззивната проверка, като в рамките на същата тези нарушения следва не само да бъдат констатирани, но и отстранени. Действително, в случая въззивният съд изобщо не е обсъдил оплакването на кооперацията за допуснато нарушение на чл. 131 ГПК. Поради липсата,обаче, на изрично поставен от касатора процесуалноправен въпрос в тази насока, посоченият пропуск на съда не би могъл да бъде обсъждан във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Отсъствието на общата предпоставка по отношение на останалите два въпроса (въпроси № 3 и № 4) произтича от обстоятелството, че същите са относими към правилността на направените от въззивния съд изводи и обсъждането на доказателствата по делото, което, съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е предмет на самия касационен контрол, а не на производството по допускането му.
Независимо от изложеното, дори да бяха с характер на обуславящи, поставените въпроси не биха обосновали допускане на касационното обжалване, тъй като поддържаните основания не са доказани – представеното определение по чл. 280, ал. 2 ГПК няма характер на задължителна съдебна практика, а решението по чл. 290 ГПК е напълно неотносимо към процесния случай, доколкото в него е дадено разрешение на съвсем друг въпрос, а именно – за началния момент на дължимост на обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в хипотезата на съдебно прогласена нищожност на приватизационна сделка с предмет ползвания имот.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 945.98 лв., изчислено съобразно уважената част от претенцията и в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 501 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 812/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Кооперация „Спектър-кооп”, [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на Районен кооперативен съюз, [населено място], ЕИК[ЕИК], направените по делото разноски в размер на сумата 945.98 лв. (деветстотин четиридесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки) – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: